Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.07 17:00 - Царство ти небесно, светли поете!
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 810 Коментари: 16 Гласове:
-12

Последна промяна: 20.07 17:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ
Ивайло Балабанов
 

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!



Гласувай:
38
50



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - ОДИСЕЙ Благодаря ти, че си ж...
20.07 17:04
ОДИСЕЙ

Благодаря ти, че си жива! Благодаря ти, че си моя!
За твойто сенчесто присъствие под слънцето и за покоя,
който ръцете ти вълшебни разстилат като облак бял
над ядове и грижи дребни, над страсти и мечти от кал.
Благодаря ти, че отключваш в среднощ, когато позвъня;
че пускаш само мен, а пъдиш вън горестите на деня;
че не поиска всичко, дето на младост бях ти обещал;
че зарад мойта бяла риза продаде черния си шал...
Сълзата ми полусълза е, но под семейната стреха
ти с мен делиш не своя залък – разделяш своята троха.
Какво съм аз! Поет и скитник... Все нейде вятърът го вей,
а ти, нещастна Пенелопа, все чакаш своя Одисей.
Но вместо с куфари, в които подрънква вносен порцелан,
той се завръща с гневна рима във ласката на свойта длан
и уж е с теб, но все пътува незнайно някъде без теб,
а ти тъчеш и разтъкаваш... Какво тъчеш? Навярно креп.
Благодаря ти, че си жива! Жената винаги е кей.
А който няма Пенелопа – не може да е Одисей.
цитирай
2. wonder - 8 месеца след своята Пенелопа, в...
20.07 17:11
8 месеца след своята Пенелопа, внезапно, преди 5 часа си отиде Големия Човек и Поет Ивайло Балабанов на 76 г.
Сравняван с Вапцаров, Дебелянов и Яворов, поетът-класик и Небесен гурбетчия, пое към Вечността, оставяйки ни богатото си духовно наследство от поетични шедьоври.

"Ивайло Балабанов е Щастливецът на съвременната ни поезия – признал го е за себе си съвсем ясно: Нормално зрящите са най-нещастни... Те виждат само цвят, кора и кожа... Поезията може би наистина не е жена, която да зърнеш зад сенките на делника, но когато имаш очи да видиш, че една жена сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета, се ражда едно добро стихотворение. Поетите не са нормално зрящи хора".
Но точно те отключват безкрая."
цитирай
3. wonder - от последната му Книга с едноименно заглавие:
20.07 17:43
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа – млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета, Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета, градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв,
но стана страшна вълча яма,покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа, със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Един от най-силните от Категория "Изкуство" е този блог.
20.07 19:51
Чета го с вълнение, черпя от него вдъхновение, което преминава в ежедневието ми...
цитирай
5. donchevav - ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ На Диана и Ста...
21.07 00:04
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ

На Диана и Станко!

Искаш ли да погледнем през ключалката на смъртта, любима?
Ти трябва да знаеш какво ще се случи след нас.
Ще станем на пръст и вода и след петстотин зими
ще си вземем от хаоса плът, ще си вземем и глас.
Сърна и елен ли ще бъдем, или вълк и вълчица –
природата знае това, но и аз знам добре,
че там, ако станеш на птица – и аз ще съм птица,
ако в тичинка ти се превърнеш ще ти бъда прашец.
И през общата плътна природата – неразделими
и винаги двама с неясна любов ще вървим,
докато след петстотин, още след петстотин зими
любовта ни възвърне отново в човешки черти.
И това е животът: Смъртта ни превръща във глина,
любовта ни извиква оттам, за да чуе от нас
тази глуха природа най-прекрасната дума – „Любима”.
Нея човекът единствен я казва на глас.
И пак в огледалцето твое с любов да съзреме,
че имаме образ и дух, че сме плът и души…
Сега да се любим. Разбираш ли – нямаме време.
А върху ключалката на смъртта мойта риза сложи.

Ивайло Балабанов

Поклон и незабрава!
цитирай
6. shtaparov - Страхотно е- спор няма!
21.07 05:27
Страхотно е- спор няма!
цитирай
7. wonder - Страхотно е- спор няма! Страх...
21.07 07:48
shtaparov написа:
Страхотно е- спор няма!

Страхотен поет беше.
цитирай
8. wonder - ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ На Диана и Ста...
21.07 07:53
donchevav написа:
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ

На Диана и Станко!

Искаш ли да погледнем през ключалката на смъртта, любима?
Ти трябва да знаеш какво ще се случи след нас.
Ще станем на пръст и вода и след петстотин зими
ще си вземем от хаоса плът, ще си вземем и глас.
Сърна и елен ли ще бъдем, или вълк и вълчица –
природата знае това, но и аз знам добре,
че там, ако станеш на птица – и аз ще съм птица,
ако в тичинка ти се превърнеш ще ти бъда прашец.
И през общата плътна природата – неразделими
и винаги двама с неясна любов ще вървим,
докато след петстотин, още след петстотин зими
любовта ни възвърне отново в човешки черти.
И това е животът: Смъртта ни превръща във глина,
любовта ни извиква оттам, за да чуе от нас
тази глуха природа най-прекрасната дума – „Любима”.
Нея човекът единствен я казва на глас.
И пак в огледалцето твое с любов да съзреме,
че имаме образ и дух, че сме плът и души…
Сега да се любим. Разбираш ли – нямаме време.
А върху ключалката на смъртта мойта риза сложи.

Ивайло Балабанов

Поклон и незабрава!


Сиртаки
Ивайло Балабанов

По древната вода на мойта Арда
ти пращам клонка български чемшир,
на веселба те каня, Ясус барба!
Затъжен съм за славен мъжки пир.
Пирува ми се на високо място
и пълна чаша ми се вдига пръв.
Разбираш ли? В живота стана тясно.
Живеем с тебе както нож с калъф.
Защо се черним със барутна сажда?
Защо да сме настръхнали и зли?
Един и същи вятър ни разхлажда,
един и същи облак ни вали.
Нима ще станем гарванова мърша
и майките ни пак ще носят креп?
Часът на общата омраза свърши.
Дошъл е час да пием вино с теб.
Да бъдем с теб сизифовци, които
търкалят пълна бъчва към върха.
ПИРУВА МИ СЕ ГОРДО И ОТКРИТО!
И ПЕСЕН МИ СЕ ПЕЕ – ОТ ДУША!
Наздраве, барба!Здрави сме и яки.
Какво му трябва още на човек?
Да изиграем своето сиртаки
във минното поле на този век.

Балабанов Ивайло, от "Парола любов"
цитирай
9. wonder - Един от най-силните от Категория ...
21.07 07:58
planinitenabulgaria написа:
Един от най-силните от Категория "Изкуство" е този блог. Чета го с вълнение, черпя от него вдъхновение, което преминава в ежедневието ми...


Радвам се, че е така, но сега ми е време за тъга. Вчера си поплаках за голям поет и човек, който си отиде в по-добрия свят.


КРЪСТ
Ивайло Балабанов

Приятелю, ще ти го кажа просто -
богатството съвсем не е порок:
Каквото имаш - имаш го от Господ,
каквото нямаш - нямаш го от Бог.
Но не мисли, че си богопомазан.
В предишния живот си бил бедняк.
Сега си богаташ, но си белязан
със още по-висок кармичен знак.
За друго, по-голямо изпитание,
си прероден на грешната земя.
Богатството е новото страдание
на твоя дух… Дано да проумя,
че със Христова орис си наказан,
че трябва да решиш - сега и тук,
дали във финикийската съблазън
ще вложиш Божи смисъл, цел и дух;
достойна ли е вълчата природа
на алчността; дали не е вина
че имаш двайсет ризи в гардероба,
а ближният до тебе - ни една…
Приятелю, високо изпитание
те чака в този твой кармичен кръг…
Богатството е винаги страдание
и винаги е тежко като кръст.
цитирай
10. wonder - Както каза прекрасният блогов Х...
21.07 08:13
Както каза прекрасният блогов Хищник, правдив както винаги:

"хисарският Терсит, не пропуска да осере и смърта на Одисей.."

Ти мразиш всички големи поети, Полигоре, от завист, клеветнико-дегенерат. Бог Вижда!
И не се оправдавай - не чета какво пишеш, виждам какво правиш.
цитирай
11. shtaparov - Поздрави!
22.07 18:03
Страхотен крилат стих!!!

Благодаря ти, че си жива! Жената винаги е кей.
А който няма Пенелопа – не може да е Одисей.
цитирай
12. wonder - Поздрави! Страхотен крилат с...
22.07 18:21
shtaparov написа:
Поздрави!
Страхотен крилат стих!!!

Благодаря ти, че си жива! Жената винаги е кей.
А който няма Пенелопа – не може да е Одисей.


НАДЕЖДА
Ивайло Балабанов

Вие казвате всички, че снощният дъжд беше бедствие:
изпочупил ви овошките, изровил ви зарзавата…
Аз казвам, че снощният дъжд беше ангелско шествие-
с ангелско шествие Господ дойде на земята.
Във свещите блъскаше черен космически вятър,
късаше огън и огънят падаше дълго
и пукаха, както под тежък човек стъпалата
на тази прогнила, забравена Божия стълба.
Към нас – тук във влажното тъмно мазе на всемира
Бог слизаше с трясък по стълбата осветена,
а ние вечеряхме с чесън и пиехме бира,
отчаяни, тъмни, проклинахме цяла вселена.
И никой не знаеше как се отваря вратата
и как да излезем от зимника на битието.
Ние търсихме някаква паднала свещ по земята,
а стълбата светеше бяла и чиста в небето.
Заровени в тъмното влажно мазе на всемира
ние бяхме забравили, че стълбата съществува,
че този живот е къс като чаша бира,
но даже богатият няма пари за друга.
Душата ни – клето слугинче, нещастно сираче-
една Пепеляшка с продрана фланелка моряшка,
куцукаше в мрака със златна пантофка и плачеше:
свойта втора пантофка си търсеше Пепеляшка.
Вие казвате : снощният дъжд беше бедствие. Нека.
Аз казвам, че Бог снощи слезе при нас в битието,
за да каже на свойто сираче, че има пътека
и че другата златна пантофка не е във мазето.
цитирай
13. rosiela - Дела,
22.07 19:12
поклон. Отиде си този Божи талант. Дано рецитира с ангелите.
цитирай
14. wonder - Дела, поклон. Отиде си този Божи ...
22.07 19:15
rosiela написа:
Дела,
поклон. Отиде си този Божи талант. Дано рецитира с ангелите.

Той е доказателство, че само Голям Човек може да е голям Поет.
цитирай
15. lunar - ПОЕТ, КОЙТО ЩЕ ВЛЕЗЕ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА!
24.07 08:08
Момчета, казвам ви го просто,
по Дядо-Вазовски дори,
че днес, на вашта сила Господ,
Отечеството повери.
Днес не е време за куршуми
и нека всеки в този час
си вземе само тези думи –
“България – това съм аз!”
И тя ще стане черква бяла
под златна ангелска дъга,
ще бъде роза разцъфтяла
в самата Божия ръка,
щом стихне днешното безчинство
и – подир вашия оброк,
възкръсне святото единство:
Човек, Отечество и Бог,
щом всеки със душа съгласна
и пълна с любородна страст,
си каже простичко и ясно:
"България – това съм аз!"

Ивайло Балабанов
цитирай
16. wonder - Бяла риза Ивайло Балабанов С ...
24.07 08:14
Бяла риза
Ивайло Балабанов

С едничка бяла риза, с две ангелски крила,
невидими за другите, живееше Поетът.
И точно тази риза със свойта белота
до днес го отличаваше във общата несрета.
Тя беше герб и символ, духовно облекло.
Не просто бяла риза, а жреческа одежда
и знак, че в този свят, прогнил от старо зло,
все още има песен и вяра, и надежда…
Откраднаха му ризата във снощната мъгла.
Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,
отряза първо с ножицата двете му крила
и нова риза му уши – от ангелска коприна.
Безкрил, но пак със бяла риза, с вдигната глава,
Поетът, тоест аз, стоях над снощните си думи
и ви изплаках, мили мои, всичко затова,
защото знам, че всички сте с преправени костюми.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 11490279
Постинги: 2587
Коментари: 29135
Гласове: 167066
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031