Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
28.05.2021 08:24 -
Детелината на пилигрима
Седяхме на пейка с един господин.
Аз чаках приятелка, той – самотата.
В сако овехтяло стар пилигрим,
ме огледа критично от пети до главата.
След миг грейна цветен с усмивка добра,
Извади от джоба една детелинка,
изрече: „Здравейте, мадам Красота!”,
а после: „Вземете я тази гадинка.”
Погледнах зелените чет’ри листа,
усмихнах се слънчево, взех я и тръгнах…
„Постойте!”- ми рече. – „Каква суета,
да бягате сякаш съм стар и недъгав.”
Стопира ме в погледа тази тъга,
която си търсеше допир човешки
и седнах обратно, и станах добра…,
макар да си знаех, че светя от грешки.
И той заразказва. Отключи душа.
Разхвърля в тревата всичките маски.
От разказа негов припламна нощта
и аз видях дух до покруса издраскан.
И рейнаха в мен ветрове тичешком.
Годините негови в звън прокънтяха.
Той нямаше близки, любов, нито дом,
защото избрал бе далечната стряха.
оставил любима на ближен познат,
заминал в чужбина да трупа имане,
но днес и оръфан, и много богат
седи в парка сам и търси внимание.
„Ставай!” – му креснах. – „Води ме натам!
Дай ми адреса на тази любима!”
Изборът грешен е винаги срам
за душата от мъдрост съзрима.
Той се разплака: „Не мога. Не знам…
минаха толкова много години!
може би няма какво да u дам.
Всичко след мен беше голи руини.”
Казах му всичко, което отрича,
в ден като този, го стига сред път.
Казах му: „Случи на лудо момиче.
Има в сърцето ти приказен кът,
в който неземната твоя любима
пази сърцето си само за теб.”
Тръгнахме двама към тази незримост.
Трепнаха сенките в лунния креп.
Улица тясна вървеше нагоре.
Тихо гъмжеше градът преди сън.
Беше препълнено с думи и хора.
Ние събуждахме приказен звън.
Там, на върха, под лъча на луната
тупкат сърца и сълзят сетивата,
бавно вратата отвори жената -
всичко избухна на влюбени атоми.
Аз плачех скришом в ръка с детелинка.
Беше любов и света бе целунат.
Ходим на гости в прекрасна градинка.
Двама любими – две влюбени струни.
Светлото щастие всички докосва.
Аз помъдрявам в сълзите поронени.
Щом е Любов, преболявам до кости.
И я записвам сред светлите спомени.
Седяхме на пейка с един господин.
Аз чаках приятелка, той – самотата.
В сако овехтяло стар пилигрим,
ме огледа критично от пети до главата.
След миг грейна цветен с усмивка добра,
Извади от джоба една детелинка,
изрече: „Здравейте, мадам Красота!”,
а после: „Вземете я тази гадинка.”
Погледнах зелените чет’ри листа,
усмихнах се слънчево, взех я и тръгнах…
„Постойте!”- ми рече. – „Каква суета,
да бягате сякаш съм стар и недъгав.”
Стопира ме в погледа тази тъга,
която си търсеше допир човешки
и седнах обратно, и станах добра…,
макар да си знаех, че светя от грешки.
И той заразказва. Отключи душа.
Разхвърля в тревата всичките маски.
От разказа негов припламна нощта
и аз видях дух до покруса издраскан.
И рейнаха в мен ветрове тичешком.
Годините негови в звън прокънтяха.
Той нямаше близки, любов, нито дом,
защото избрал бе далечната стряха.
оставил любима на ближен познат,
заминал в чужбина да трупа имане,
но днес и оръфан, и много богат
седи в парка сам и търси внимание.
„Ставай!” – му креснах. – „Води ме натам!
Дай ми адреса на тази любима!”
Изборът грешен е винаги срам
за душата от мъдрост съзрима.
Той се разплака: „Не мога. Не знам…
минаха толкова много години!
може би няма какво да u дам.
Всичко след мен беше голи руини.”
Казах му всичко, което отрича,
в ден като този, го стига сред път.
Казах му: „Случи на лудо момиче.
Има в сърцето ти приказен кът,
в който неземната твоя любима
пази сърцето си само за теб.”
Тръгнахме двама към тази незримост.
Трепнаха сенките в лунния креп.
Улица тясна вървеше нагоре.
Тихо гъмжеше градът преди сън.
Беше препълнено с думи и хора.
Ние събуждахме приказен звън.
Там, на върха, под лъча на луната
тупкат сърца и сълзят сетивата,
бавно вратата отвори жената -
всичко избухна на влюбени атоми.
Аз плачех скришом в ръка с детелинка.
Беше любов и света бе целунат.
Ходим на гости в прекрасна градинка.
Двама любими – две влюбени струни.
Светлото щастие всички докосва.
Аз помъдрявам в сълзите поронени.
Щом е Любов, преболявам до кости.
И я записвам сред светлите спомени.
цитирайАз чаках приятелка, той – самотата.
В сако овехтяло стар пилигрим,
ме огледа критично от пети до главата.
След миг грейна цветен с усмивка добра,
Извади от джоба една детелинка,
изрече: „Здравейте, мадам Красота!”,
а после: „Вземете я тази гадинка.”
Погледнах зелените чет’ри листа,
усмихнах се слънчево, взех я и тръгнах…
„Постойте!”- ми рече. – „Каква суета,
да бягате сякаш съм стар и недъгав.”
Стопира ме в погледа тази тъга,
която си търсеше допир човешки
и седнах обратно, и станах добра…,
макар да си знаех, че светя от грешки.
И той заразказва. Отключи душа.
Разхвърля в тревата всичките маски.
От разказа негов припламна нощта
и аз видях дух до покруса издраскан.
И рейнаха в мен ветрове тичешком.
Годините негови в звън прокънтяха.
Той нямаше близки, любов, нито дом,
защото избрал бе далечната стряха.
оставил любима на ближен познат,
заминал в чужбина да трупа имане,
но днес и оръфан, и много богат
седи в парка сам и търси внимание.
„Ставай!” – му креснах. – „Води ме натам!
Дай ми адреса на тази любима!”
Изборът грешен е винаги срам
за душата от мъдрост съзрима.
Той се разплака: „Не мога. Не знам…
минаха толкова много години!
може би няма какво да u дам.
Всичко след мен беше голи руини.”
Казах му всичко, което отрича,
в ден като този, го стига сред път.
Казах му: „Случи на лудо момиче.
Има в сърцето ти приказен кът,
в който неземната твоя любима
пази сърцето си само за теб.”
Тръгнахме двама към тази незримост.
Трепнаха сенките в лунния креп.
Улица тясна вървеше нагоре.
Тихо гъмжеше градът преди сън.
Беше препълнено с думи и хора.
Ние събуждахме приказен звън.
Там, на върха, под лъча на луната
тупкат сърца и сълзят сетивата,
бавно вратата отвори жената -
всичко избухна на влюбени атоми.
Аз плачех скришом в ръка с детелинка.
Беше любов и света бе целунат.
Ходим на гости в прекрасна градинка.
Двама любими – две влюбени струни.
Светлото щастие всички докосва.
Аз помъдрявам в сълзите поронени.
Щом е Любов, преболявам до кости.
И я записвам сред светлите спомени.
2.
planinitenabulgaria -
Прекрасно, божествено, силно, човешко.https://www.youtube.com/watch?v=yIli9mrMFSo
28.05.2021 10:39
28.05.2021 10:39
Тъкмо щях да търся стихото, мисля, че е от последната Ти стихосббирка, а то също публикувано.
Поздрав от мен с нещо много велико:
цитирайПоздрав от мен с нещо много велико:
planinitenabulgaria написа:
Прекрасно, божествено, силно, човешко!
Тъкмо щях да търся стихото, мисля, че е от последната Ти стихосббирка, а то също публикувано.
Поздрав от мен с нещо много велико:
Тъкмо щях да търся стихото, мисля, че е от последната Ти стихосббирка, а то също публикувано.
Поздрав от мен с нещо много велико:
Стиховете ми са по действителни случвания и няма измислици, а само изчувстваници. :)))
Абсолютно велика творба на Моцарт! Благодаря!
Всъщност като всичко негово, което си е Божествен диктат.
planinitenabulgaria написа:
https://www/watch?v=yIli9mrMFSo
Все се каня да те питам... какво мислиш за английския пианист Ерик Хайдсик?
Направо съм очарована! Виж какво прави с пианото след 5-тата минута на Ноктюрното, което качих в заглавието.
Още докато четях се присетих че е по действителен случай... Ами защото и аз съм присядал до уж невзрачни хора, които споделят несподелени и за поезия неща...
Как ми се иска да имам твоята поетична дарба Дела...
Приличаме се, и се разпознаваме сред тълпата, по това че сме сред хората "без маски"! Остави тези на носа и устата... Защото повечето хора вече са си сложили не маски, а ризници, да се защитят от агресията на антиРазума, но същевременно губят контакта си с най-близките си обичани хора, с които имат нужда да се споделят.
Ами хей сега ще се изповядам защото няма отче на който... :-))
На антиРазумът съм си познат с поведението и физиологията на светлосинята си Светка..., която аз съм си сложил не като маска а като пазач и се наблюдавам че постоянно се държи скандално:-)))
НО... и аз си нямам никаква представа как душевно богатите хора разпознават тъмносинята ми Светка, която си мълчи и може много дълго да слуша... само ако някой запецне казва едно изречение да го подкокороса и пак слуша... :-)))
Още в Гърция като Господ ми намери един до друг до контейнера и го засвирих забелязах че се спират хора и искат да споделят... говорят говорят говоооорят... ама не можеш да ги спреш бе... и споделят неща които очевидно не са споделяли с никой близък... на руски на английски даже и на гръцки, че и на италиански румънските пътуващи музиканти, но Светката всичко им разбира... :-)))
И се чудим Защо антиРазумът всячески комплексарски ни е ограничил личното споделяне (както в този блог), а ходейки на църква се изисква да запалим свещ и подражаваме на Христовата Жертвеност, а не на духовния, камо ли гностичен промисъл на посланията му. И най-малкото поне на него да се изповядаме...
И като се върнах в България моя дудук стана нещо като "Вълшебната флейта"... с изразност на "очите под шапката над маската"... и не знам как под хоризонта на козирката ми, спират разни хора разпознали тъмносинята Светка, която може да слуша... и говорят споделят и не мога да ги спра...
И излизам чисто гол душевно... храбро готов и за агресията на антиРазума, но и за душевни споделености...
И денят се оказва неразказваемо епичен, незапомнено от поведението на светлосинята... но паметно за срещи с хора, на които се срещат очите, и искат да говорят, да споделят да разказват, а тъмносинята само седи и слуша и помни..
И тогава разбираме, колко много красиви прекрасни хора има, които са се скрили зад душевни маски, а имат нужда от споделяне...
Как искам да имам повече поетична дарба Дела... Замислих че ако разкажа само срещите си от вчера и даже от тази сутрин, докато отида да си купя кафе и цигари, с какви красиви но и агресивни хора срещнах... И се замислих, дали мога да ги опиша епично и се отказах, защото даже и прозаично, с метафори алегории и чувство за хумор ще бъде дълго...
Изпаднах в тази логорея само за един Призив...
Нахлупетв си шапките и си сложете маските, но само на устата, но не и на носа, ами за да може да имате право да вдишвате чист въздух, а не въглеродния двуокис, който издишвате както и отрицателните си емоции, от които да се освободим...
И нека си свалим душевните маски! И нека се споделяме на Пук, несъобразно с антиРазума! Неговата агресивност е само парадна, и проява на безпомощност и страх и примирение които са ни вменени на нас повсеместно и всячески...,
Забележете, че всички най-агресивни хора са невероятни страхливци... Ако им плеоснеш с ръце пред очите, и им запееш някоя весела песничка, започват да мигат и се чудят къде да се скрият... Ами защото човешкото поведение не им е програмирано в софтуера, и много ги плаши и стряска -))))))
За да си заслужи Любовта Човек трябва да бъде и Войн...
Хе,... а пък аз напоследък забелязвам че има повече такива жени отколкото мъже... :-)))
Лекс
цитирайКак ми се иска да имам твоята поетична дарба Дела...
Приличаме се, и се разпознаваме сред тълпата, по това че сме сред хората "без маски"! Остави тези на носа и устата... Защото повечето хора вече са си сложили не маски, а ризници, да се защитят от агресията на антиРазума, но същевременно губят контакта си с най-близките си обичани хора, с които имат нужда да се споделят.
Ами хей сега ще се изповядам защото няма отче на който... :-))
На антиРазумът съм си познат с поведението и физиологията на светлосинята си Светка..., която аз съм си сложил не като маска а като пазач и се наблюдавам че постоянно се държи скандално:-)))
НО... и аз си нямам никаква представа как душевно богатите хора разпознават тъмносинята ми Светка, която си мълчи и може много дълго да слуша... само ако някой запецне казва едно изречение да го подкокороса и пак слуша... :-)))
Още в Гърция като Господ ми намери един до друг до контейнера и го засвирих забелязах че се спират хора и искат да споделят... говорят говорят говоооорят... ама не можеш да ги спреш бе... и споделят неща които очевидно не са споделяли с никой близък... на руски на английски даже и на гръцки, че и на италиански румънските пътуващи музиканти, но Светката всичко им разбира... :-)))
И се чудим Защо антиРазумът всячески комплексарски ни е ограничил личното споделяне (както в този блог), а ходейки на църква се изисква да запалим свещ и подражаваме на Христовата Жертвеност, а не на духовния, камо ли гностичен промисъл на посланията му. И най-малкото поне на него да се изповядаме...
И като се върнах в България моя дудук стана нещо като "Вълшебната флейта"... с изразност на "очите под шапката над маската"... и не знам как под хоризонта на козирката ми, спират разни хора разпознали тъмносинята Светка, която може да слуша... и говорят споделят и не мога да ги спра...
И излизам чисто гол душевно... храбро готов и за агресията на антиРазума, но и за душевни споделености...
И денят се оказва неразказваемо епичен, незапомнено от поведението на светлосинята... но паметно за срещи с хора, на които се срещат очите, и искат да говорят, да споделят да разказват, а тъмносинята само седи и слуша и помни..
И тогава разбираме, колко много красиви прекрасни хора има, които са се скрили зад душевни маски, а имат нужда от споделяне...
Как искам да имам повече поетична дарба Дела... Замислих че ако разкажа само срещите си от вчера и даже от тази сутрин, докато отида да си купя кафе и цигари, с какви красиви но и агресивни хора срещнах... И се замислих, дали мога да ги опиша епично и се отказах, защото даже и прозаично, с метафори алегории и чувство за хумор ще бъде дълго...
Изпаднах в тази логорея само за един Призив...
Нахлупетв си шапките и си сложете маските, но само на устата, но не и на носа, ами за да може да имате право да вдишвате чист въздух, а не въглеродния двуокис, който издишвате както и отрицателните си емоции, от които да се освободим...
И нека си свалим душевните маски! И нека се споделяме на Пук, несъобразно с антиРазума! Неговата агресивност е само парадна, и проява на безпомощност и страх и примирение които са ни вменени на нас повсеместно и всячески...,
Забележете, че всички най-агресивни хора са невероятни страхливци... Ако им плеоснеш с ръце пред очите, и им запееш някоя весела песничка, започват да мигат и се чудят къде да се скрият... Ами защото човешкото поведение не им е програмирано в софтуера, и много ги плаши и стряска -))))))
За да си заслужи Любовта Човек трябва да бъде и Войн...
Хе,... а пък аз напоследък забелязвам че има повече такива жени отколкото мъже... :-)))
Лекс
planinitenabulgaria, от мен поздрав с тази фантастичност на Сергей Редкин в комбинация с Моцарт - една вълшебна комбинация. И дано спечели конкурса, преборвайки японците! :)))
За него специален постинг ще пишеш.
Ама той е фантастичен!
PS Даже нищо не казвай за Хайдсик, а пиши направо за Сергей Редкин.
Истински одарените винаги светят.
цитирайЗа него специален постинг ще пишеш.
Ама той е фантастичен!
PS Даже нищо не казвай за Хайдсик, а пиши направо за Сергей Редкин.
Истински одарените винаги светят.
А бе Дела, Чудя ти се дали въобще четеш какво съм написал и че ще допиша Защо ми цитираш коментара заедно с грешките от диктуване... не мога да намеря никаква логика в нищо вече.
цитирайlexparsy написа:
А бе Дела, Чудя ти се дали въобще четеш какво съм написал и че ще допиша Защо ми цитираш коментара заедно с грешките от диктуване... не мога да намеря никаква логика в нищо вече.
Чета на диагонал и това с грешките не ми е важно, но изтрих и повторно одобрих.
Всичко важно ми светка ако искаш да знаеш. ;)))
Еее, не, неее... вече престанах да се учудвам на синхроничности!
Току-що се прибирам и виждам че в джоба си имам четирилистна детелинка между два целофана, която ми подари едно детенце днеска... като я сложих на масата изведнъж се сетих че и в твоя стих пилгрима ти е подарил детелинка, и започнах да се хиля с глас...
Ами седях си в парка и извадих дудука да си упражнявам новата песничка, и едно момченце на 11-12 години идва и ми вика — Може ли да ти подаря една детелинка? Аз ги продавам, но ти много хубаво свириш...
Оказа се че ги продава и като го разпитах каза че ги намирал по занемарените тревясали градинки край блоковете. Виждам го че пита хората искат ли да си купят и му дадох съвет да ги сложи в класьори да ги показва... и след един час ми благодари и се хвали че вече ги показвал и изкарал 7 лв. :-))))
цитирайТоку-що се прибирам и виждам че в джоба си имам четирилистна детелинка между два целофана, която ми подари едно детенце днеска... като я сложих на масата изведнъж се сетих че и в твоя стих пилгрима ти е подарил детелинка, и започнах да се хиля с глас...
Ами седях си в парка и извадих дудука да си упражнявам новата песничка, и едно момченце на 11-12 години идва и ми вика — Може ли да ти подаря една детелинка? Аз ги продавам, но ти много хубаво свириш...
Оказа се че ги продава и като го разпитах каза че ги намирал по занемарените тревясали градинки край блоковете. Виждам го че пита хората искат ли да си купят и му дадох съвет да ги сложи в класьори да ги показва... и след един час ми благодари и се хвали че вече ги показвал и изкарал 7 лв. :-))))
lexparsy написа:
Еее, не, неее... вече престанах да се учудвам на синхроничности!
Току-що се прибирам и виждам че в джоба си имам четирилистна детелинка между два целофана, която ми подари едно детенце днеска... като я сложих на масата изведнъж се сетих че и в твоя стих пилгрима ти е подарил детелинка, и започнах да се хиля с глас...
Ами седях си в парка и извадих дудука да си упражнявам новата песничка, и едно момченце на 11-12 години идва и ми вика — Може ли да ти подаря една детелинка? Аз ги продавам, но ти много хубаво свириш...
Оказа се че ги продава и като го разпитах каза че ги намирал по занемарените тревясали градинки край блоковете. Виждам го че пита хората искат ли да си купят и му дадох съвет да ги сложи в класьори да ги показва... и след един час ми благодари и се хвали че вече ги показвал и изкарал 7 лв. :-))))
Току-що се прибирам и виждам че в джоба си имам четирилистна детелинка между два целофана, която ми подари едно детенце днеска... като я сложих на масата изведнъж се сетих че и в твоя стих пилгрима ти е подарил детелинка, и започнах да се хиля с глас...
Ами седях си в парка и извадих дудука да си упражнявам новата песничка, и едно момченце на 11-12 години идва и ми вика — Може ли да ти подаря една детелинка? Аз ги продавам, но ти много хубаво свириш...
Оказа се че ги продава и като го разпитах каза че ги намирал по занемарените тревясали градинки край блоковете. Виждам го че пита хората искат ли да си купят и му дадох съвет да ги сложи в класьори да ги показва... и след един час ми благодари и се хвали че вече ги показвал и изкарал 7 лв. :-))))
Ето един нишов бизнес!
Преди време имаше един адвокат, който отглеждаше еделвайси и ги продаваше на цена 7-10 лв./бр. Бизнеса вървеше, а еделвайсите растяха в тенекии в двора му и в лехи - красота!
lexparsy написа:
И нека си свалим душевните маски! И нека се споделяме на Пук, несъобразно с антиРазума! Неговата агресивност е само парадна, и проява на безпомощност и страх и примирение които са ни вменени на нас повсеместно и всячески...,
Забележете, че всички най-агресивни хора са невероятни страхливци... Ако им плеоснеш с ръце пред очите, и им запееш някоя весела песничка, започват да мигат и се чудят къде да се скрият... Ами защото човешкото поведение не им е програмирано в софтуера, и много ги плаши и стряска -))))))
За да си заслужи Любовта Човек трябва да бъде и Войн...
Хе,... а пък аз напоследък забелязвам че има повече такива жени отколкото мъже... :-)))
Лекс
Забележете, че всички най-агресивни хора са невероятни страхливци... Ако им плеоснеш с ръце пред очите, и им запееш някоя весела песничка, започват да мигат и се чудят къде да се скрият... Ами защото човешкото поведение не им е програмирано в софтуера, и много ги плаши и стряска -))))))
За да си заслужи Любовта Човек трябва да бъде и Войн...
Хе,... а пък аз напоследък забелязвам че има повече такива жени отколкото мъже... :-)))
Лекс
Доста точни изкази и наблюдения имаш за напоследък-а. Ще цитирам Лао Дзъ /любимия/ относно антиразума или т.нар. мизантропи и блогови пенкилери:
"Който без да знае нищо, се държи така все едно знае много, той е наистина болен.
...
Който води война поради човеколюбие, той ще победи."
...
И за Изначалната Добродетел:
"Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да водиш, но без да господстваш,
...
ето това е Изначалната Добродетел."
lexparsy написа:
И излизам чисто гол душевно... храбро готов и за агресията на антиРазума, но и за душевни споделености...
И денят се оказва неразказваемо епичен, незапомнено от поведението на светлосинята... но паметно за срещи с хора, на които се срещат очите, и искат да говорят, да споделят да разказват, а тъмносинята само седи и слуша и помни..
И тогава разбираме, колко много красиви прекрасни хора има, които са се скрили зад душевни маски, а имат нужда от споделяне...
Как искам да имам повече поетична дарба Дела... Замислих че ако разкажа само срещите си от вчера и даже от тази сутрин, докато отида да си купя кафе и цигари, с какви красиви но и агресивни хора срещнах... И се замислих, дали мога да ги опиша епично и се отказах, защото даже и прозаично, с метафори алегории и чувство за хумор ще бъде дълго...
И денят се оказва неразказваемо епичен, незапомнено от поведението на светлосинята... но паметно за срещи с хора, на които се срещат очите, и искат да говорят, да споделят да разказват, а тъмносинята само седи и слуша и помни..
И тогава разбираме, колко много красиви прекрасни хора има, които са се скрили зад душевни маски, а имат нужда от споделяне...
Как искам да имам повече поетична дарба Дела... Замислих че ако разкажа само срещите си от вчера и даже от тази сутрин, докато отида да си купя кафе и цигари, с какви красиви но и агресивни хора срещнах... И се замислих, дали мога да ги опиша епично и се отказах, защото даже и прозаично, с метафори алегории и чувство за хумор ще бъде дълго...
Ти излезе Правилен човек! От тези, които не губят Себе си, примирявайки се с войнстващата простащина, съвременната агресия и скопяващият вдъхновението, вампиризъм - в света и блога.
Да си Правилен, означава Силата да знае границите на Мъдростта, а Мъдростта да ражда Търпението и всички заедно да творят човешка любов и хармония.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница