Нима след падналата истина
се възвисяваме с лъжи?
Което е от Бог, осмисляме.
Което е порок, боли.

И цялата ни плява, трупана
в живота, сее корен сляп.
Страхът, по който смело стъпваме,
от бездните замесва хляб. 

Когато в чувствата възкръсваме
и фениксово излетим,
тогава в своето изкуство,
прекрасни ще се преродим.

все едно си ми чела мислите. И само на мен ли?
Някои творби като тази имат силно общочовешко звучене.
Браво.

Представяш ли си какъв щеше да е света ако всичко можеха да четат мисли? ;)))
И още повече да ги Виждат.
Щяха да измрат лъжата, подлостта и клеветничеството.

Обещаващо и поетично предсказано!
Но само за тези, които нямат страх да ги боли..., докато краткоСлавно ръкопляскат и консумират изкуството на чуждата болка:-()))
   Лекс

И сега има хора-кристали, които го могат.
Винаги е имало.

Наблягам аз на смелостта и фениковата ни същност, а не на болката - тя е просто Урок. ;)))