Гледам се – благословена, а съм атомче в простора.
Искам цялата вселена да прегърна с всички хора.
От прашинка в светлината да родя прекрасни букви.
И да сгрея самотата вън от всякакво статукво.
Виждам се – дете безгрижно, устремено към небето,
пуснало хвърчило книжно на звездите през сърцето.
Искам да обичам всичко в силата си на сирена.
А морето по привичка да си търси дом и в мене. 

Да съм облак, да съм птица, бурен вятър, цвете лунно,
да съм нечия привичка, да съм сън от мъж целунат.
И тогава да прелея в страница на своя книга.
Да обичам, да се рея и с крила на чучулига
да достигна с горска песен всяко езеро, поляна...
Да съм жълтото наесен и дълбокото в нирвана.
Чувствам се с любов богата. Пиша, дишам, проумявам.
Бог покръсти ме с благата да обичам и да давам.