Един човек, съдържащ всичко.
В легендите за любовта
не пишеше, че щом обичам
ще съм честита и добра.

Не пишеше, че ще те няма
след всичката любов-море,
че лирата ще свети с пламък
далеч от твоето небе.

Един човек, а всъщност всичко,
което дава любовта.
От раждането сме самички
до портата отвъд смъртта.

Така трябва! ;)))
Всяко друго писане е безмислено своеволие.

Поздравления за хубавите стихове, Wonder! Липсва ми творчеството и на Ведрин. Много често търся нови стихове и от него.

Благодаря, Скарлет!
Ето го тук Ведрост:

https://vedroley.blog/

Да, това е любовта,в един човек, съдържащ всичко.Тя прави така, че двама да са си самодостатъчни, но това не е самота.Поздрави.

Безкрайно е щастието да откриеш своя Единствен - един човек, а всъщност всичко, което дава любовта. :)))
Благодаря ти, Невена!