`Обична, спасяваща и светла
твоя ден дойдох да покоря.
Дадох ти любов, сърце и клетва.
Даде ми небе и свобода. 

Бяхме неразумни, неразделни...
Бяхме две страни на пролетта.
Имахме любов до безпределност.
Много книги пиха любовта.

Не знам защо от милиони заглавия и милиарди тонове книги по света, той не е станал по-добър, правилен.
:)))

Вероятно защото светът е само място, а хората отговарят лично за сътворяването на собствените си светове и изчистването на собствените си Авгиеви обори. :)))
Все си спомням с радост какво казва на Пенелопа, прегръщайки я, след Троянската война и скиталчествата си, Одисей /процитирам по памет от катаревуса/: "Нашия свят ние градим. Ние допускаме или не доброто или злото. Ние избираме кой да влезе в света ни."
Аз бих казала: Искам свят изпълнен с любимия, децата, приятелите, хармонията и любовта. Свят, в който добротата е на трон, благородството - на почит. И любовта - на пиедестал. Такъв ми е Светът. :)))
И всеки трябва да започне сам от себе си.

„Завистта е болка заради щастието на другите“

оня безкнижник и дебелата сенилна баба,
ама много, много ги боли...;)))

Обичам да обичам и да сея щастие, затова съм безмерно богата, имайки това състояние на духа. :)))
Животът е толкова красив когато го живееш сред себеподобни и с искрени чувства и доброчестина!

и ентусиазиращо !
Сърдечен поздрав !
Тони

Благодаря, Тони!
Идващата пролет винаги ме въздига в нагорни светове и ми носи големи емоции.
Предвкусвам как с птичите песни хуква хлорофила в цветята и зеления цвят се развихря в градината. :)))

страхотно - експресивно и влюбено красиво!