Вървя напред и в мен те нося. На бързането слагам кръст.
Забавям всичките въпроси. Измествам всеки земетръс.
Затъвам в днешната си бавност, като в трева на горски път. 
усещането си за плавност, потапям се в Божествен кът.

И сливам се с две-три изкуства. И с красотата на света.
Излизам вън от всяко лустро, в прегръдките на любовта.
Усмивката ми паралел е. И ритъмът ми жив тупти.
Узнавам, че съм безпределна в ослънчените ти мечти.



 

Красиво!

Сега го прочетох на приятел. Казва, добре, хубаво е написано. Но не му е ясно. Разисквахме, пак не му е ясно, че 95% от нещата във Вселената са невидими. Пък е Иван. И за него, попитах да го добавя, невидимото е лъжа и измама в обществото.
:)))

"Усмивката ми паралел е. И ритъмът ми жив тупти.
Узнавам, че съм безпределна в ослънчените ти мечти."

Ох,бе! ;)

Благодаря, Ива! :)))

На теб цветя и рози, а на приятелят ти препоръка да прочете "Малкият принц", като начало". Трябва винаги да се движим от лесното към сложното. ;)))

Малкият принц:
"Същественото е невидимо за очите.
Истински се вижда само със сърцето."

Ти пък какво охх-каш? Хора, започнете да Ахх!-кате вече.
Ахх! се вика... Ахх! ;)))
"Ахх!" съдържа удивлението към Живота, радостта от приятелството, изумлението на Любовта и възторга на крилата. Ангибу! :)))