На крушово листо изсвирвам песен,
от самодива сплитам си венците,
обичам в моя пролет, в твоя есен,
през зимата си вплитам те в косите.

Стада сърни препуска през очите
и прокънтяват горските поляни
с любов, която винаги ще скита
в сърцето ми и в твоите нирвани.

приказно е!

ДАР ЗА НОВАТА ГОДИНА

Сонет 29

Когато и бездушната Съдба,
и хората ме гледат с неприязън,
аз пълня свода с горестна молба
и питам го, защо съм тъй наказан,
и искам като тоз да съм богат
и като онзи хубав и прославен,
и виждам се лишен от благодат,
онеправдан, отхвърлен и забравен.
Но както съм готов да се меня,
за теб си спомням и това ми стига,
за да запея химни за деня
със радостния глас на чучулига.
Да, твойта обич дава ми криле
и смяна не желая със крале!

Шекспир

Благодаря! :)))

Дар? Към моята светла миниатюра, тази Шекспирова тъга? ;)))
Чакай сега аз на теб:

Минутите, тъй майсторски създали
лика, на който радва се светът,
след някой ден със радост на вандали
сегашния му чар ще разрушат.
Тъй Времето неспиращо помита
на лятото пира във своя бяг —
лесът е гол, без птичата си свита,
мъртвило е навред, и мраз, и сняг.
В тез ледни дни, без мириса, извлечен
и пазен във затворче от стъкло,
за летния разкош недълговечен
какво да ни напомни би могло?
А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното от себе си остава.

Благодаря за парфюма! :)))

Поздравления, Дела!
Здрава и щастлива Нова година!

Благодаря, Таня!
Жива и здрава догодина, до амина!

Хубав стих!

Благодаря! ;)))