Опашка на хвърчило чисти на облаците сивотата.
И цветни, днешните ми мисли запяват слънчева соната.
Откривам в своите химери сомбрерото на суетата.
Перата на птици остарели летят към края на земята.

И в тази чудна суматоха те виждам чернокос и влюбен
как в мислите ми всеприиждаш и галиш ме в света изгубен.
Дали си птица или пумпал – това животът ще покаже.
Но в своята вселена умна, умеещият е продажен.

Днес виждам лодка с водопада как протанцува всяка капка.
И разрушава се с наслада на дъното в прозрачна шапка.
Разбирам, че е спряло време, че е различна тишината.
Небе в прозореца задремал, обрамчва в мене красотата.

Поздравления!

Нищо повече от това. ;)
"в тази чудна суматоха
всеприиждаш и галиш ме в света изгубен"

Благодаря!

Това стига! :)))