От хрускавата красота снежинкова те приласкавам.
Прегръщам цялата земя и благославям я за здраве.
От четенето преболял, политна земният ти гларус.
А моята добра печал стопи се в сетната си вяра.

И зная, че не те сгреших. И срещнахме се ненапразно.
Откъсна белия ми стих усмивката на твоя празник.
Навън внезапно заваля и зимата захлупи здрача.
Подпали го и в светлина видяха всички как те плача.

От радост, не от зла печал… От радост те изплаках в мрака.
И мислех си, че си видял висулковия звън на стряхата,
която пее в тишина за нашата любов прекрасна –
мъжът с любимата жена, които в приказка пораснаха.



 

страхотно е.

"От хрускавата красота снежинкова те приласкавам."
Две картини в едно изречение. Що ме разреваваш ма :(

Дълбоко изчувствано е. ;)))
И ми е специално стихотворение.
Благодаря!

Е, чувствителна душа си - няма какво да се направи, реви си. ;)))
Чакай още малко:

От портите на дните ми отваря клепки зрими
и нежно презимува ме най-страстният ти стон.
Усмивката ти щедро ме бележи и изпива.
А всяка моя буква в теб е Божий камертон.

Обичащите се гълъбчета не приличат на двата образа, които видяхме в предишни постниги, снимани в контраанфас...

Обич е!