Дори и старото дърво е разцъфтяло по човешки.
Животът ни е на ангро и е комедия от грешки.
Обичаме се за кашмер и си разменяме местата.
Годините текат безмер през блатото на суетата.

Дали от своя хоризонт кроим си тясно синевата,
защото нямаме закон до дъно преградил душата,
за да не кривне настрани от собствените си вертепи.
И оценяваме с очи, че всъщност сме родени слепи.



 

Вмешателстваш ми пак с едни интенции и бих казАл, че кат един хомункулус блея в стъкленицата на съществото си, а очите ми се въртят хамелеонски да не пропусна некой цвят в калейдоскопа. ;)

Хаа, малко хора ме разбират, но затова пък все безценни, което ми е Радост!
Благодаря! ПреЖивяна е цялата ми поезия, вероятно затова... :)))

Аххх, да ти се не види и речта, и речника, и смислите! Искам и аз така! Колко прераждания ми трябват? ;)))))

PS пИши, човече, пИши - такива като теб са богатство! ;)))