Наказани, човешки, земни дни,
изпъстрени с неволи и утехи,
измъчвани от горест и злини,
на миналото днес – кармично ехо.

Смълчана от тъгата синева,
разбудена за обич и наслада,
в сърцата ни отново призова
на слънцето съзиждащата клада.

Разискрени прашинки светлина
в хорото на сърцата проумели,
че никъде по цялата земя
не сме сами, а в Божите предели. 

Графиката е на художника Красимир Ризов и е рисувана по мой стих.
Благодаря ти, Краси!

прекрасно е. Изпитвам духовно съпричастие с твоите стихове.

Благодаря, Роси!
Божествено ми е! Светло и блажено! :)))
Съпричастието в Изкуството е най-висшата форма на общуване.

графиката катализира възппиятията...

Мерси боку! :)))