Далече, далече..., през девет баира,
под спомен заспал на зелената шир ,
живеел мъдрец с цветно-пееща лира –
на словото в храма небесен пастир.

Може би той различното в мен е обичал,
без да знае, че всичко си има цена.
Мина време, аз плащах за своето вричане.
Той остави зад спомена празна стена.

Далече, далече…, зад девет морета
рибарските лодки запeли в студа,
мъдрецът разказвал легенди несретно
за края на всичко, отвъд любовта.

Картината е на Кирил Божков - един от най-гениалните съвременни български художници у нас. Мистично-всеможещ и талантливо-изненадващ майстор на рисунката във всичките `и метаморфози.
Трансперсонален естет и мъдрец-виртуОз.

вдъхновяващо!

Като приказка. ;)
"живеел мъдрец с цветно-пееща лира –
на словото в храма небесен пастир.

Може би той различното в мен е обичал,
без да знае, че всичко си има цена."

Приказно ми е битието. ;)))

В тихия пристан на бялата тайна
галех косите на дългата нощ.
Светла и гола, добра и потайна
с устни луната мълвеше разкош.

Благодаря, вълшебна Панацея! :)))

Красив песенно-приказен изказ, нежност и вълшебност...
Поздрави!

Благодаря!