Спомените са разпятие – там царува тишината.
Вероятностите лъжат вятъра, че са части от съдбата.
В своите стрели дъждът с вечността ни ще остане.
Изкатерили върха, ще оближем свойте рани.

През космическия грях ще възкръснем обновени.
С теб вървях и прелетях, в стих, потайните вселени.
Ти на всичко бе готов, за да бъдем неразделни.
И изгарях от любов в твоя поглед на безделник.

 

"Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води."
Казвам го и аз, но преди мен е Албер Камю. ;)

Абсолютно вярно!
Нека сме хармонични и щастливи!
Виж горе какво послание.

   Толкова поетично и истинно си го казала Дела, че и моята муза направи плах опит да се изрази... но много набързо го каза и само това си записах.. :-)))

Спомените...,  тях не само през живота сътворяваме,
те душевна са обител, за възторг, или покаяния!
А в живота стълба са ни, най-често към разпятие...,
но и към хълма, с взор в любовни възприятия.

   Пак поздравявам с клипа
Maroon 5 - Memories.
   И децата обичат една и съща е приказка докато не си спомнят смисъла и поуката и... ;-)))
   Лекс

от същата гледна точка, както на тази снимка с момичето на 20 х 2. И то красиво.

Благодаря!
Това констатация ли е или въпрос? ;)))
Ако е въпрос, да! - ние сме! И да, в младостта на зрелостта сме. Хубав ми е мъжа! ;))) Но когато красотата е съчетана с умопомрачителен чар и харизма, с добра душа и сърце - тогава любовта е вечна. ;)))
Да си жив и здрав!

Няма нищо по-хубаво от вдъхновението, което да раздадеш!
И още по-хубаво е да запазиш завинаги детето в себе си!
Аз те черпя с тази романтична акапела горе. ;)))

на един скандално млад мъж, от която да е видно и от неспециалист, има ли той действителност крила...

Има, има... Прилича на много изнервен ангел. ;)))
Младеем - верно е. Ама то пак е от Любовта.
Всичко хубаво на този свят е от Любовта. Вдъхновението, радостта и хармонията - също! :)))