Доста апофтегми* скитат в речта ти.
Сигурно имаш в теб опитност стара
как да отключиш потока в съдбата,
имайки своя лирична китара.

Съдейки себе си, другите съдиш.
Може би някога в миг приютени,
нечии чувства ще бъдат пропъдени,
вместо да тичат из твоите вени.

Тъжно е, твърд си, а нямаш опора -
колос на глинени чужди кокили.
Колко е тъжен духът ти оспорващ,
видимо зъзнещ, в света си безсилен.


* апофтегма – кратко остроумно изречение, сентенция, афоризъм, максима

че да се ориентираме заедно с чичко Гугъл в аповтигмите. Мъ, как иначе да следваме полета ти...

Този стих е за жени. Прибирам си го. ;) Можеше да сложиш горе plate "само за жени".

пич,ти нарочно ли комплексираш мъжете? :(

Хехе, ти сега заяждаш ли се? ;))))))))))))
Апофтегма е цял мъдрословен жанр в диалогична форма, основан на остроумно възражение, изказано от известно лице в подходящ момент. Видя ли сега? ;)))
Освен това чип ти не трЕбе - изотдолу съм го пояснила със звездичка какво е/що е.
Миналата година един приятел вика - тази книга пълна с кратки стихове - с геометрията на простичките неща. С яснота. Предишната пък му дойде възсложна. Няма угодия, Атаджанов! Няма! ;)))

Ами като гледам реакцията на мЪжовете, май така трябваше да направя. ;)))
Не искат да правят запомнящи се изказвания в авторитетното си амплоа, а гледат в антологията на другия плува ли кораб. Аз обичам запомнящите се възражения. Тук в блога си имам един невероятен любимец, с който диалога върви тегаво, но пък е хубав отвътре, ако не го възприемаш екстравертно. ;)))

Само пухльовците. Арфа мъжкарите /не Алфа/ ги възвисявам. ;)))