Родена съм с безкрайната възможност
да правя радост, сбъдвайки мечти.
И циганското лято ме тревожи
с поезиите в рошавите дни,
когато вятър втурва своя крясък
и гларусите губят синева,
когато миди сронени на пясък
търкулват свойта бисерна душа



в краката на залязващото слънце.
И грейва пътят ведър и широк.
Клепачи спуска цветето. И зрънце
търкулва пак сълза на нов урок.
Тревата, пожълтяваща от корен,
прихлупва в длани слънчевия дъх.
И виждам как в умората покорни
дърветата размахват своя връх.



А жълъдите с шапки пожълтели
стоят на стража в старата гора.
Чадърите на плажа избелели
се мъчат да попият красота
от слънчевия повей над морето,
от вятърния птичи песнопой.
И цялата вселена на сърцето
рисува радост в слънчевия зной.

Родена съм с безкрайната възможност
да правя радост, сбъдвайки мечти.

Това е писано и за мен, нали?
Поздравления за постинга.

каквото съм пропуснала, мила.

Благодаря!
И за теб! И за всеки умеещ да вчувства красотата на есента.

Видях. ;)))
Благодаря!

Чак тази радост мене ме поема,
та литвам къмто сини небеса.
Защо ли чувствата даряват време
за волна и желана красота...
Твоето стихо ме вдъхнови.Много е хубаво.
Успешен ден.

И цялата вселена на сърцето
рисува радост в слънчевия зной

Джуфло, що си толкова завистлива? ;)))

Благодаря!
Хубаво е да се вдъхновяваме взаимно. :)))

Благодаря ти, защото си... просто най-добрия! ;)))

А В НЕДЕЛЯ ИМА ГОЛЯМА НАВАЛИЦА И ЩЕ СЕ РЕДИ НА ОПАШКА.
АКО ПАК НЕ И ИЗНЕВЕРИ ПАМЕТТА.
::))!!

и не само това. Брависимо за този постинг от природни красоти и поезия в него.

Благодаря! :)))