Морето приласкава в свойта длан
обичащите хора и делфини.
Когато съм в прегръдките му знам,
че съм щастлива с всичките години
на радост от докосването-сън,
на бликналите чувства и разкоша,
превърнал ме сред капките на звън,
събудил в мен монаха и сархоша.

 

Когато яздя в гъстата гора
и после коня галя с нежна обич,
узнавам, че под тази синева
родена съм да давам още повече
на хората, на близките, на теб
любов безкрайна, бликнала в сърцето
и зная, че единствената степ
за мен ще е с пегасът на небето.



Сега отпивам чаша светлина.
Октомври е прекрасен! И усещам
как ангелите слизат над света
с добро да ваят мислите горещи.
И знам, че от морето ми е дар -
да имам дивна хубост с мъдра дата.
Обичам те, море и господар
на синята безкрайност на водата.

Хареса ми !

Ако не беше толкова красиво щях да го нарека портрет на иронията. Онази природната ирония, която иде да ни опровергае, че на море се ходи в август. ;-)

Благодаря! :)))

На море се ходи винаги освен през Август. ;)))
Но само през пролетта и есента мога да си развявам коня на воля.
Най-красиво е Разбуждането:

Когато сутрин сръчкам коня
и калдъръмени души
по пътищата се поронят,
лисичи изгревът мълчи,
тогава в мене проговарят
на древното през горестта
пак спомените на дуварите.
И белокаменна чешма,
пресича женския ми писък,
на бебе в търсещия вик...
Вселената, през сън орисвам
в росата, скътала светлик.
Тогава виждам в стих-картина
как в бяло ленено платно
поляга сянката на виното
в живота с ново пиршество.
И спуска клони към земята
молебствен птичи песнопой.
А изгревът избухва златен,
в сърдечие, над пътя мой.


/книгата "Оцеляла от обич"/

ни дава светлина и радост, а когато я раздаваме и то както ти умееш е страхотно :)

Така е, Крас! Няма по велико чудо от Природата-майка и нейният художник Бог.
Благодаря! :)))

Морето приласкава в свойта длан
обичащите хора и делфини.

Отнася се и към моя светоглед. Приказни стихове.

Благодаря! :)))