Замълча на морето гальовната арфа.
Натежа мимолетно облакът черен.
На врата ми пристегна се вятърно шарфа.
И напълниха птиците погледа вперен.

По брега се подгониха сухи трънаци.
Пеперуди покацаха в нива с плашило.
Есента разпиляваше своите знаци.
В храсталака писукаше ново котило.

И те търсех, и търсех те… с вяла походка.
Но те нямаше. Никой на теб не прилича.
Прикована от тази любов доживотно,
пак превръщах се в твое любимо момиче.

Красиво ,вълнуващо и навяващо тъга!Поздрави с пожелание за хубави дни!

Вперения женски поглед през мигли е дар за художника.

Забравих да кажа - графиката е към този стих, със запазени анторски права и е от книгата "МЕЛНИЦА НА ЗВЕЗДИ".
Рисувана е от художничката Калина Лютова и е частна собственост.
Благодаря ти за щедрия талант, благородна Калина!

Благодаря, Еми, с един любим мой стих! :)))

ПРЕДИ ДЪЖДЪТ

Преди дъждът да стигне до земята
и оплоди душата й с цветя,
преди да се изпълни с мед луната,
преди до дойде приказна нощта,

аз твоите пътеки ще извикам
при моя свят от дъжд и от звезди.
При теб ще бъда всякога и никога
с душата си от обич и мечти.

Само ако може да те носи на мигли, както мен са ме носили. ;)))
И както казвам по 7 пъти:

Две уискита пих, а не пия по принцип.
Но пияна от думите свеждам очите си.
Там те има обичан – мигла по мигла.
А душата ми пее и небето облита ти.

Три копнежа потулих. Преброих ти посоките.
Неизбежно е. Вятърно. Върнах се. Ето ме...
От ръцете ти искащи ме прегърна стоокото
мое нежно копнение – на венеца ти цветето.

Едно тайно перо провълшебствало дните ми,
прелетя през безкрайности. Счупи прозореца.
И нахлу като вятър, превзело очите ми
с твоя образ. А аз... с любовта си... оспорвам те.