Фантастичната симфония е може би най-великото творение на Берлиоз. Той е влюбен в авглийската актирса Симпсън, ако не греша името й. Вдъхновението му е безкрайно.Ттой се разхожда по пътеките, където се е разхождала любимата му, милва камъните, по които е стъпвала, вдъхновен от нея той написва тази уникална симфония, която като емоции няма равна на себе си. В нея присъства темата на любимата му, той играе валс с нея, присъства на разни други страшни сцениот симфониятя, на една от които - на собственото си гилотиниране. След гилотинирането му се появява отново темата на любимата, но слушайки я в момента с вътрешния си слух настръхвам.
Брлиоз се жени за любимата си, но съвсем скоро не само се скарват, но се избиват и всеки от тях поема прежния си път. Тях и двамата ги няма вече, но това велико, много велико произденение остава и ни вълнува.
Бива ми вменявано че съм пристрастен към музика и изпълнители, не е така - аз обичам хубавата музика. Ето пример схтова произведение, което съвсем не писано за мен, както аз казвам, но което безкрайно уважавам.

Ето тук мненията ни съвпадат 100 %. Фантастичната симфония на БерлиОз си е фантастична отвсякъде. ;))) Освен това да сме на различно мнение за различни изпълнители не е драма. По-важното е, че сме на едно мнение за величието на поне 10 композитори - Бетовен, Моцарт, Брамс, Бах, Вивалди, Шопен, Шуберт, Хайдн, Шостакивич и Лист.
Поздрав с "Аве Мария" на М.Калас.