Приличаше на гръцки бог,
на турски принц и на изкуство.
Ти беше с нестандартен слог.
Стоя далеч от всяко лустро. 

Протегнах се и взех от теб,
в смеха си, целия ти смисъл.
Обикна ме. И в южна степ
отвлече ме и ме ориса 

на всяческа любов и дан
на почит с нищо несравнима
като жена, икона, свян…
възпя ме в най-прекрасни рими. 

Днес съм щастлива по съдба,
че срещнах те и любовта ни,
остави святата следа
сред стиховете ни избрани.

Ти умееш да почиташ любовта във висшите нейни форми. ;0)

Защото съм изградена с любов. ;)))
А Любовта е Всичко.

Бягах ти дълго. Падах в краката ти.
Бягах... настръхнала от дива наслада.
Очаквах двуостра камата ти.
Обожавах те. Изненадана.
Режеше на малки човечета залеза.
Бъркаше в мене и вадеше лятото.
Помня как тръпнех от думите палещи,
как изтънявах от нежни обятия.
Капеше в мен на кристали дъгата ти.
Малки сърдечни вулкани пронизваха
шепота бял, скрил ме в твое обятие –
тази космична, безока зависимост.