Ти си дъжд. Моят дъжд... Разпилял светлината.
В нежен миг, огнен мъж, ти си дъжд от разплати.
Заваля. И не спря. Потопи ме в наслада.
Бях желана жена, под дъжда безпощаден.

Този свят векове е попивал дъха ти.
Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти.
Небосвод с рой звезди нестинарски приканя,
но дъждът ме покри и в сърцето остана.

Навярно е приятно, благодатно да те облива такъв дъжд...

Аз съм дъжд,твоя дъжд
имаш прилив на лято
на дъжд богато. ;0)

Дъждът е любима природна сълза, която ми къпе душата с любов.
А мъжът-дъждотворец, който ме вдъхновява за такива стихове, си е цял потоп от любов. ;)))
Благодаря!

Иван Методиевият дъжд:

"Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали."

И моят...

Летен дъжд

През две открехнати стъкла,
с добра невидима ръка,
повика ме отново вън.
Изля върху ми светъл звън.
И пак помислих, ей така,
че имаш хиляди лица -
ту плачеш като тежък грях,
ту плисваш като детски смях,
надбягал вятъра дори,
с целувка напоил треви,
нахранил жадната земя
с дъждовни капки – семена.

Муза си! <3

Знам си. ;)))

и ефирно поднесено ...

"Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти" - да му се прииска на човек да вали ... :-))

Напоително вдъхновяваща седмица!

   И дъжда, като всичко естествено в природата може да е метафора за любов. От нежния следлбеден ръмеж, с ласка, охлаждаща слънчеви изригвания на чувствата, до напоителна прегръдка, пречистваща пориви на обич..., до гръмоотвержената буря на порой от страсти, проправящи път на пълноводната река от любов...
   Уффф, пак се унесох с прозаичен валеж, под дъгата на прекрасната ти поетична дъждовна изповед...
   Поздрави и от моето дъждовно облаче Дела! :-)
   Лекс

Ооо, много дъжд, много вода край мен... Сега вълни...

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Приемам почетното звание и се кръщавам Дъждовита. ;)))
Черпя те с едно мое дъждотворение. Казва се "Пречистване" /линк в заглавието/:

Пада дъжд.
Свойте остри, кристални игли
в моя гръб – иглeница
забива.
Сякаш мъж
след пиянски залутани дни
в мойта скръб
отрезвен се открива.
Без очи,
ослепена от острите капки,
виждам как
оголява душата без свян.
И звучи,
на дъжда в избелелите шапки
музика пак.
И мирише ми там на тамян.
Пада дъжд
изтъпил остриета в гърба ми.
С водопад от целувки
зазижда ми сянката там.
И така
изведнъж
оголял се завръща духа ми,
без преструвки
пречистен в дъждовния храм.


/от Книгата "Тихи вълшебства"/