Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
28.06 09:15 - Моят дъжд
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1651 Коментари: 11 Гласове:
34

Последна промяна: 28.06 09:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ти си дъжд. Моят дъжд... Разпилял светлината.
В нежен миг, огнен мъж, ти си дъжд от разплати.
Заваля. И не спря. Потопи ме в наслада.
Бях желана жена, под дъжда безпощаден.

Този свят векове е попивал дъха ти.
Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти.
Небосвод с рой звезди нестинарски приканя,
но дъждът ме покри и в сърцето остана.




Гласувай:
36
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав, Дела!
28.06 13:03
Навярно е приятно, благодатно да те облива такъв дъжд...
цитирай
2. conte - Аз съм дъжд, твоя дъжд имаш прилив ...
28.06 14:19
Аз съм дъжд,твоя дъжд
имаш прилив на лято
на дъжд богато. ;0)
цитирай
3. wonder - Поздрав, Дела! Навярно е прия...
28.06 14:23
mt46 написа:
Поздрав, Дела!
Навярно е приятно, благодатно да те облива такъв дъжд...


Дъждът е любима природна сълза, която ми къпе душата с любов.
А мъжът-дъждотворец, който ме вдъхновява за такива стихове, си е цял потоп от любов. ;)))
Благодаря!
цитирай
4. wonder - Аз съм дъжд, твоя дъжд имаш прилив ...
28.06 14:27
conte написа:
Аз съм дъжд,твоя дъжд
имаш прилив на лято
на дъжд богато. ;0)


Иван Методиевият дъжд:

"Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали."

цитирай
5. wonder - И моят. . . Летен дъжд През две ...
28.06 14:30
И моят...

Летен дъжд

През две открехнати стъкла,
с добра невидима ръка,
повика ме отново вън.
Изля върху ми светъл звън.
И пак помислих, ей така,
че имаш хиляди лица -
ту плачеш като тежък грях,
ту плисваш като детски смях,
надбягал вятъра дори,
с целувка напоил треви,
нахранил жадната земя
с дъждовни капки – семена.
цитирай
6. luky - !
28.06 19:27
Муза си! <3
цитирай
7. wonder - ! Муза си! <3 Знам си. ;)))
28.06 21:47
luky написа:
!
Муза си! <3


Знам си. ;)))
цитирай
8. bubetom - Нежно
29.06 08:41
и ефирно поднесено ...

"Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти" - да му се прииска на човек да вали ... :-))

Напоително вдъхновяваща седмица!
цитирай
9. lexparsy - Фен клуба на дъжда те прави почетен член :-)
29.06 09:13
   И дъжда, като всичко естествено в природата може да е метафора за любов. От нежния следлбеден ръмеж, с ласка, охлаждаща слънчеви изригвания на чувствата, до напоителна прегръдка, пречистваща пориви на обич..., до гръмоотвержената буря на порой от страсти, проправящи път на пълноводната река от любов...
   Уффф, пак се унесох с прозаичен валеж, под дъгата на прекрасната ти поетична дъждовна изповед...
   Поздрави и от моето дъждовно облаче Дела! :-)
   Лекс
цитирай
10. wonder - и ефирно поднесено. . . "Ви...
29.06 09:32
bubetom написа:
и ефирно поднесено ...

"Виждам в теб светове. И се сливам с дъжда ти" - да му се прииска на човек да вали ... :-))

Напоително вдъхновяваща седмица!


Ооо, много дъжд, много вода край мен... Сега вълни...

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.
цитирай
11. wonder - http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/03/31/prechistvane.56535
29.06 09:36
lexparsy написа:
 Фен клуба на дъжда те прави почетен член :-)
  И дъжда, като всичко естествено в природата може да е метафора за любов. От нежния следлбеден ръмеж, с ласка, охлаждаща слънчеви изригвания на чувствата, до напоителна прегръдка, пречистваща пориви на обич..., до гръмоотвержената буря на порой от страсти, проправящи път на пълноводната река от любов...
   Уффф, пак се унесох с прозаичен валеж, под дъгата на прекрасната ти поетична дъждовна изповед...
   Поздрави и от моето дъждовно облаче Дела! :-)
   Лекс


Приемам почетното звание и се кръщавам Дъждовита. ;)))
Черпя те с едно мое дъждотворение. Казва се "Пречистване" /линк в заглавието/:

Пада дъжд.
Свойте остри, кристални игли
в моя гръб – иглeница
забива.
Сякаш мъж
след пиянски залутани дни
в мойта скръб
отрезвен се открива.
Без очи,
ослепена от острите капки,
виждам как
оголява душата без свян.
И звучи,
на дъжда в избелелите шапки
музика пак.
И мирише ми там на тамян.
Пада дъжд
изтъпил остриета в гърба ми.
С водопад от целувки
зазижда ми сянката там.
И така
изведнъж
оголял се завръща духа ми,
без преструвки
пречистен в дъждовния храм.


/от Книгата "Тихи вълшебства"/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10468434
Постинги: 2388
Коментари: 27505
Гласове: 159112
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031