Модерният ми тип словесност,
обръгнал в своята изящност
и ахроничен до отвесност,
все в прословутата си дашност
се втурна пак да бори мрака
на куп поети злободневни.
А думите им се разплакаха.
и резултатът бе плачевен.

Защо ревете всекидневно
от всяка строфа, ви се чудя?
Поезия – изкуство древно,
се пише без да си принуден,
без тежки драми и неволи,
в съпътстващата ги агония.
Тя рожба е на Бог отгоре
и ни огрява с миг хармония.

Размисляща миниатюра с много голямо съдържание.

Хайде, честито на женчото, който се разпозна и разподскача.
Не идвай тук халтурни писачо и войнстващ простако! ок? ;)))

Благодаря, Коста!
Не харесвам писарушките, ползващи Поезията като кошче за душевни отпадъци, оплаквач(к)ите, вайкащи се от несподелените си любови и графоманите, на които Животът /това прелестно тайнство/ все им е крив. ;)))
Относно Поета - няма го, защото не обича злобарите да го замерят с отровните си камъни-бумеранги. Наслаждава се на Чистотата си извън блог.бг. И за себе си е прав.
Ето ти един любим мой, негов стих, за наслада на сетивата:

ВСИЧКО МИ БЪДИ!

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя…

Песен ли си, в стих да те изпея?
Полет ли си, да те прелетя?
Тайна ли си, да те проумея?
Прошка ли си, да те опростя…

Кръст ли си, на тебе да разпъна
късния си порив прикован?
Котва ли си, мигом да потъна
в дебрите на чистия ти блян?

Чудо ли си, в стон да те изплача?
Сън ли си, въздишка на гърди?
Праг ли си, докрай да те прекрача?
Обич моя! Всичко ми бъди!…

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Поезията говори на много езици - понякога изказва

прекрасни са и двете ти стихотворения. Е, сега, дразниш небожествените, ама какво да правиш - не им е дадено.

Целта не е в порицанието на ексцеса, а в отношението към изкуството априори. Умните не се "дразнят" - те се променят като можене и отношение.
Обичам да чета поети като Мея. Виж сега тук що за чуден Купол е Поезията според нея:

КУПОЛ

Този купол няма витражи
на готическа катедрала.
Tози купол няма да каже
аз какво съм разбрала.
Пеленачески чисто и голо,
пеленачески светло
скрива всичко ненужно долу
по земята на клетвите.
И те прави свободен. Тихо,
без дори да усещаш.
Този купол от стихове
е прозорец за срещане
с по-голямото Аз, над което
може нищо да няма…
Този купол небе е сърцето.
Всичко друго - измама.