Стига с тази досада – вълци не ближат мед.
Емоционално парализиран е занаятчията-поет.
Да си Постоянна променлива не е дори беда.
По-продължителна временност е нужна за любовта.

Някак всичко е нищо, когато си сам и нездрав.
В главите пролайва огнищно писъкът да си прав.
Когато узнаеш с радост повелите за душа,
ще е далеч всяка младост, но ще си Ти и Сега.

"...Да си Постоянна променлива не е дори беда.
По-продължителна временност е нужна за любовта."

Даам... както казва Тагор "Всичко безкрайно свършва". А знаем, че от временното по-постоянно няма. И затова чувството е за по-продължителна временност в постоянните променливи. ;)))

Чета стиха ти със съпричастен възглас и разбиране на "постоянната променлива" Сега!... Но к съпоставена и споделена с Ти!
Като че си събрала в едно и моите опити да се изкажа, особено с "Междинно споделени", което моето Его припомня... :-))
Почитание за постоянно променливото Ти Сега Дела!
   Лекс

Това е!

Всесвят

Поясът на Кайпер, облакът на Оорт,
слънчевата ос и танцът на Нибиру,
срещите небесни с планетарен брод,
истини, които в космоса извират.

Ледени пространства. Малката Ерида
странно ни избягва в своя космос син.
Хора сме-трохици в Божия корида.
Вместо да лудеем, нека се смирим.

Ангел на Галено тихо ни наднича.
Може би сме тленни още малко дни.
Мъдрост е да можем пак да коленичим
с висшата природа скръстили глави.

Мадарският конник древно ни предрече
слънчевата тайна в космос от лъжи.
Българите знаят смисъла човечен.
Бог да ни закриля в свят от мъдреци!

Благодаря ти!
Човек с вкус. :)))

PS коментарът ти изчезна при одобряването, но го прочетох преди това.

Ще е далеч всяка младост, но ще си Ти и Сега."
Ехех това" ти и сега " го искам и в младостта.. :)
Особено ми е симпатична и картинката към стиха.

Поздрав.

Хехе, пожелавам ти го!
Ти сега като си имаш книгата и четеш, намигвай на стиховете, които харесваш по-най-... Може и на ЛС. Ще ми е интересно. :)))