Никола Атанасов написва Първата Българска симфония - днес тя е на 109 г., но звучи все така хармонично и ведро. Тя е дипломната му работа в Загребския музикален университет.
Роден в Кюстендил през 1886 г., той е насочен от майка си - голям любител на българския фолклор, към музиката.
След завръщането си в България преподава в Консерваторията 29 г., като 3 от тях е бил и неин ректор.
Написва три симфонии, две увертюри и музиката на “Дойчин войвода”. Има пет китки от български народни песни, три сюити и три валса, както и няколко известни военни марша - "Вам", "Очакван ден" и  "Марш на 13-ти пехотен Рилски полк".
Автор е на много хорови и солови песни и на около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори и др.

С този постинг, ти ни мотивираш да пишем по - нещо за българите, оставили следа след себе си с творческата си дейност.
Изслушах с приятно чувство!
Хубав ден!

Много българи с елеметарно музикално образование, но даровити се отправят към Европа за да се образоват в това изкуство. По-заможните са учили в Италия, Германия, Австрия. Най много да учат музика са заминали за Чехия. Чехия, близо до Германия, е една от страните, където хората са особено музикални и това изкуство винаги е било на почит. Напомням за техия композитор Мислевичек, работещ в Италия, наречен от италианците Бъожествеия. Техен композитор със световно, а не само за Чехия значевие е и Дворжак. Моцарт при посещението си в Прага също създава за чехите два шедьовъра - операта Дон Джовани и Пражката симфония. Връзките между чехските и българските музикати продължават и през ХХ век, когато в България пристигат на работа видни чехски музиканти. Цитирам г/жа проф. Панка Пелишек, подготвила цяло поколение пианисти. Познавах тази жена, вече много възрастна, с патерици, лицето й е пред очите ми.
Ние имама сериозни музиканти между които композитори, диритенти, изпълители, чиито талант е известен по света. Музиката ни също е доста различна, наричат я Балканска, с неравноделните тактове, какъвто е на ръченицата - 7/8. Интересното е, че героите на Хенедл в неговите опери ако се образи на ненормалници, пеят в неравноделен такт.
Най-известният наш композитор е Панчо Владигеров, но на неговата висота имаме още доста. Необразванните в музиката и особено нихилистите не уважават музикалите ни достижения, като ги отричат без да ги познават, загатвайки, че това е Балканска музика, а музиката с това наименование, изпълнявана в Сърбшя, е символ на балканската простащина. Това е голяма грешка, защото ние сме народ музикален и много наши таланти са част от световната музикална култура.
В българската музика има и един неприятен аспект - всички началници в нея, днес - доста, са съветски възпитаници, като чрез това обучение в главите на нашите музиканти са вкарвани грешни команди, с които те и ще напуснат този свят. Осакатили са ги. Цитирам един фейсбукчия - Венци Киндалов.

Благодаря, Ати!
Има много красиви моменти в първата българска симфония. Виж нежността малко преди и след 2-та минута, възвръщането към основния мотив в 4-тата, разкоша в 5-тата. Качвам ти горе и частта алегро маестозо - бързо и величествено.
Около и след 3-тата минута наистина е величествена, без да е гръмка и мелодията става все по-ярка.

Благодаря, Коста!