Поредния умопомрачителен гений -  няма да пиша нищо за него - ще оставя Космическата му Музика да ви говори сама, макар да имам огромно желание да химнословя този виртуОз, съвременник на Моцарт и Хайдн, оставил огромно творчество във всички жанрове, дете на барока и велик композитор, виолончелист, диригент и контрабасист, опияняващ с харизматичния си рококо-стил.
Най-съвършеният виолончелист на всички времена, Бокерини ни оставя над 30 симфонии, 29 сонати за виолончело, 100 струнни квартета, 113 квинтета - като въвежда пръв квинтета от 2 цигулки, 1 виола и 2 виолончела, дуети, религиозна музика, опера, над 10 сонати за цигулка със съпровод на клавесин или пиано, над 30 произведения за 3 инструмента, 400 инструментални ансамбли, 125 струнни квинтета, 100 струнни квартета, 60 струнни триа, 16 секстета, два октета, сонати за цигулка, а в симфоничните жанрове, освен 30 симфонии е създал два балета, много менуети, увертюри, серенади, концерти за виолончело и оркестър, концерти за цигулка, за флейта, за арфа... оххх... има още. ;)))

Обожавам емоционални композитори! И емоционални хора. :)))
Не общувам с онези, за които е измислен израза: "Той беше много обран." Или клишето "Без емоции!"
Бокерини е в любимците ми заради огромната и възвисяваща емоционалност, лекотата на фразата, полета на нотната феерия, грацията на мелодиите, разнообразието на ритъма.
Лиричен, красив, изящен… Приказен, любим, хармоничен…

Уникално-стобагрен!