По повод вчерашният ми постинг за Шуберт, се разговорих с Еленко коментирайки гениите и факта, че гениалното им е свързано не с това, че кратко живеят /Бетовен, Бах и Хайдн живеят дълго за онова време/, а рано съзряват музикално и композиторски:
- Моцарт композира от 8-годишен;
- Шуберт - свири от 5 г. и композира от 11 г-годишен;
- Бетовен изнася първия си концерт също 8-годишен.
Бетовен, който ми e в топ 1, е писал за бъдещето, а не за настоящето си.
Неговите симфонии, макар и само 9 на брой, /Моцарт пише напр. 41 симфонии/ са толкова мащабни и небесно-разгърнати, толкова зашеметяващи и недостижими, че поколения композитори, а и голяма част от съвременниците му получават музикантски комплекс за малоценност. Истината е, че няма друг композитор като Бетовен. Роден с особена мисия, той я следва неотклонно, твърдо убеден в правилността на творчеството си и създаващ музика различна от всичко друго. Единствена.  

9-тата му симфония, считана за своеобразен негов връх, той пише напълно глух. Ето това е гения! Чуваемост от Небето и сърцето - вътре в себе си.
9-тата симфония е лъч от небето, пробягващ в зелена гора, през разбунен поток, в рева на морето, в песента на птичките и в грандиозния смисъл на Природата и Космоса. Вътре чувам тътена на Земята-майка и шепота на вятъра, падането на снежинките и слънчевите зайчета в потока, виждам любовта и нежната прегръдка на влюбени, страстният танц, поривите на младостта и омъдряването на човека. Смисълът изпълващ съществото ни с неземната радост, че живеем, дишаме, любим, творим.
Всички са чували части от нея. Тя звучи 70 минути и когато я чуват за пръв път на 27.05.1824 г., хората полудяват от възхита и възторг, ръкоплясканията стават дълги и френетични, виковете на публиката – екстазни, а Бетовен нищо не чува. Но в сърцето си знае.
9-тата завършва с „Одата на радостта”, вдъхновена от стиховете на Шилер. Днес химн на ЕС.
9-тата симфония на Бетовен е най-великата симфония написана някога, заедно с 40-тата на Моцарт.
Тя, 9-тата е мъдростта на композитора, излял в ноти гениалната си душата.

Бетовен започва да оглушава още на 27 г., вследствие ухапване от бълха, пренасяща петнист тиф. Той продължава да композира до края си, макар и глух, защото като Моцарт притежава онази Вертикална чуваемост /писала съм за това в блога си/.
Днес няма в света уважаващ себе си оркестър, който да няма в репертоара си и деветте симфонии на Бетовен.
Глухотата е онова „зло за добро”, което превръща бохема-веселяк в уединения, самотен особняк, способен да надскочи вековете, за да създаде ненадминати и единствени по рода си музикални шедьоври – толкова живи, образни, естетски-докосващи и въздигащи в нагорни небеса. Нежни и бурни, всепроникващи и огалващи душевните ни катедрали с висотата на гениалната музика.

 

Беше ми много интересно да прочета, а сега и да слушам! Успешен ден и благодаря!

Честит световен ден на Книгата!

Добро утро!
Още Бтовен?
На мен никога не ми омръзна да го слушам. Дава ми... Безкрайност.

Вертикалната за която говориш според мен е и вътрешна. И .. (комплимент), тъй като при теб тази вътрешна чуваемост е чувственост, която изразена, чрез думите и стиховете носи душевна наслада.

А ти си ми читателят-принц, който ме разгадава отново и отново. ;)))
Вътрешната чуваемост винаги е от Бог.
Благодаря, Крас!

Не само да чуваш звуците, а да доловиш и посланието им чрез това, което чувстваш и изживяваш, слушайки ги.
Благодаря, Дела! Хубав ден!

Така е! Затова са ни хубави дните, а ние сме жизнерадостни, добротворчески и в хармония. :)))
И аз благодаря, Ати!

ДОКАТО МОЦАРТ Е ВИРТУОЗНО ЛЕК И ИЗЯЩЕН !
КАКТО СИ ИГРАЕ С НОТИТЕ, НИКОЙ ДРУГ НЕ ГО МОЖЕ!
БОЖЕ ГОСПОДИ, ТА ТОЙ ДОРИ НЯМА ГРОБ!!
ЗАРОВЕН Е В ЕДИН ТРАП ЗАЕДНО С ДРУГИ БЕЗДОМНИЦИ!
ЯВНО И ГОСПОД Е ДОБИЛ КОМПЛЕКСИ ОТ ДАРБАТА ,КОЯТО МУ Е ДАЛ!

Говориш за следсмъртието на Моцарт. Така е.
И Бетовен, и Моцарт, и Бах, и Шопен, и Хайдн, и Брамс и др. са целунати от Бога творци. И им личи... с всяка нота. :)))

Истината е, че той, макар и глух, съзнава на къде се стреми живота и има доста произведеия, които могат да се отнесат към романтизма, а някои носят и такова заглавие. Романтикът Шуберт и класикът Бетховен са съвременници - Щуберт умира една година след него, гробовете им са съседни, като между тях е погребан друг човек. Според Ромен Ролан, който се е трудил доста върху произведенията на Бетховен, този починал трябва да е най-доволният измежду починалите, не го цитирам точно.
Пътят за разбиране на Деветата симфонияпреминава през едно негова Фантазия с опус 80 за пиано, хор и оркестър. Това е генералната перетиция на Бетховен за Деветата му симфония. Пътят към разбирането на първата част на симфонията - най-значителната!! минава през запознаването с всички негови семфони, защото в тази част са се сляли много потоци. Четвъртата част на симфонията е по форма кантата, но Бетховен не е теолог като Бах, той не величае Бог в творбите си, обръща се към хората с музикален превод на Одата на радостта от Шилер, починал млад като Моцарт.
Най-великите симфонии на Бетховен са Третата, която е гениална, рядко ползвам това определение и Седмата, която е връх на разума, хармонията и майсторството. С това твърдение не подценявам останалите му симфонии, всяка от които е стъпало към нивото, което той достига.
Освен като симфоник - Бетховен мисли симфонично - той създава много камерни творби, някои от тях също с печат на гениалността - Първата част на Койцеровата соната, Сонатата Апасионата и др. В края на живота си той създава камерни произведения, някои от тях наистина останали връх в жанра, цитирам две от тях: Сонатата оп. 111 и Квартета оп. 132.
Беитховен е един от виликите хора, докоснарите се до него, обичащите го, са по-богати от другите...
Аз познавам добре Бетховен и имам постинг за него в блога, http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955
Добре е, че в Блога се появяват такива постинги.

Ако не може да се отвори линка към коменатара ми, изпращам го по този начин.

Истината е, че всички симфонии на Бетовен са гениални. Друг е въпросът коя повече харесва на един или друг човек-ценител на това уникално творчество.
Моите любими и според мен венецът, върхът Еверест и две педи отгоре в музиката са Симфонии 5 и 9.
Ами 8-мата... такава фантазия неземна! С омайното звучене на Хайдн /в стил "Часовникът"/ и с комичния канон в чест на Мелцел - изобретателят на метронома. Чакай, че сега като се размечтах за 8-мата и мога да напиша трактат за нея. 8-мата, за разлика от 7-мата е класическа. Бетовен работи в Теплице, Чехия, докато се лекува с минерални води и пр. и в рамките на 5 месеца там пише и 7-мата и 8-мата си симфонии. А са доста различни. 8-мата е остроумна, закачлива, фриволна, танцувална и шеговита и ми навява истинска Свобода. Всичко му е хубаво!
Величествена, титанична, небесна е енергията в музиката на Бетовен.

Чела съм го този постинг, но си мисля, че тези 4-ри периода от живота на Бетовен, според мен трябва да са 12, защото навсякъде липсва любовта. А Бетовен е бил обожаван от жените, особено в младостта си, но е бил най-най-дискретния мъж на всички времена и въпреки изтеклата тук-там информация за любовта му с графини, контеси и пр., историята също е глуха за тайните на любовта му. ;)))
Помня, че беше казал на един принц, възвеличаващ се като потекло /не помня името на принца/, че "Принцове много, а Бетовен е един."
И ето... колко красноречив е факта, че знам и помня кой е Бетовен, но не помня името на този принц, нито ми е нужно да го помня. :)))
Благодаря ти за винаги допълващите твои коментари в моите музикални постинги!

5. wonder - Бетовен - Любимият ми гранд в кла...
14.05.2014 17:57
Бетовен - Любимият ми гранд в класическата музика! Най-величественият, непрозрачен, многопластов и неповторим гениален композитор. Каквото и да могат другите, колкото и да го могат... Той може Всичко!
Да ехти, да гърми, да е нежен повей и ручейна канонада. Да се смее, да плаче, да тежи като катедрала и да лети като облак в прегръдка на вятър.
Няма друг като него! И никога няма да има!
Благодаря ти за труда и за посвещението!

Не ми хареса единствено политизиращия елемент в статията. То е като да мразиш Вагнер, защото Хитлер го е обичал. И все пак 5-та симфония "Виктори" е химн-символ за победата над нацистите през Втората световна война, както днес 9-тата е химна на Европейския съюз – последната й част "Одата на радостта", която пише напълно глух!

https://www/watch?v=6z4KK7RWjmk
https://www/watch?v=t3217H8JppI

Не съм съгласна по никакъв начин, че Бетовеновата музика не е от Бога. Ако Бах е шедьоврения Богомъдър Микеланджело на музиката, то Бетовен е енциклопедичния и всеможещ Боговдъхновен съзидател Леонардо. Толкова многостилово-безкраен и хармонично-мистичен композитор като Бетовен никога повече няма да се роди. И именно това, че личността му е легендаризирана като „противоречива” смятам, че му носи силата да може да е Всичко в музиката. Ако другите са традиционалисти, Бетовен е революционер-новатор в музиката. Бетовен е сантиментален виртуоз и дълбоко-чувствителен пламенен мъж. След красавеца Брамс това е най-мъжествено-грабващия хубавец-мъжкар.
На 24 се свирят първите му творби, на 29 вече има симфония и само 16 години апогей го делят от пълната глухота, която придобива на 45 г. – възраст, в която са творили повечето гении... без другия най-велик – Моцарт.
Ще дам като пример на изказаното си до тук 7-мата му симфония и нека тя говори за неговия безпределен гений:

https://www/watch?v=cn2vUKUBf9c&list=PLP7aczhlB94vdFLX68aNw9vfWZOPBEm7E

Сантиментал-оригиналност и романтична сила има в почти всички произведения на Бетовен. Важно е да си красив както отвътре така и отвън си мисля... :)))

https://www/watch?v=CnY1H8MAqbE

Относно твърдението, че той се "учи" от Хайдн и Моцарт, надали е така. Не защото първата му симфония не ги напомня, а защото имайки съвършен вкус и великолепно резонираща към света душа, Бетовен просто Вижда, Чува и Приема великолепието на гениалността им в Себе си, отразявайки ги по свой начин.
Само великият творец може да приеме навътре в себе си други титани и да облагороди света си с добротворческата мощ на татко Хайдн и гениалното лъчезарие на Моцарт.
Самите Моцарт и Хайдн са оценили приживе гениалността на Бетовен. И двамата!
Колкото е грандиозен и монументален, толкова е нежен и човешки, топъл и свойски-интимно-уютен... като Природата-майка.
Това чувство може да ни преизпълни до ръба на духовния граал. /примерно с "Миса солемнис", оп. 123, която ти благодаря, че споменаваш специално!/
"Творческата вълна така е понесла във висините Бетховен, че той просто не може да слезе на земята." – ето затова за мен Бетовен е най-големият Поет в музиката на всички времена и абсолютен хегемон в духовната хармония!
https://www/watch?v=_FVYXEeqhyQ
http://www.beethoven/beethoven.swf

Знаеш призовата ми тройка в музиката - Бетовен, Моцарт и Брамс. Това не означава, че не харесвам Бах, Шостакович и Хайдн.
Но точно първите трима са моя космически триъгълник на грандиозната гениалност.
Моцарт е вертикално чуващият Божий посланик. Брамс небесно-харизматичния духовен бард на романтизма, а Бетовен... ех, Бетовен - той е като вярата, надеждата и любовта на Бог, въплатени с Чувство в Едно същество.

нямам какво да прибавя. Пиши и за други композитори. На всички им се струва, че Шопен е ефирен, лек, малцина знаят колко сложна е музиката му. Например за него?

   Благодаря че припомни за този велик композитор и за музиката му Дела
Много още може да се пише за него но най-добре е да се слуша...
   Аз си спомних филма за него който едва миналата година гледах, и се налагаше често да го спирам (както обичам да гледам и чета),  за да схвана някои сцени и послания... :-)
   А карантината може да е добър повод Да изслушаме и цялата симфония...
Поздрави и въодушевено слушане!
   Лекс

Хехе, всички цигулари, владеещи акордеона сме страхотни! ;)))
Шопен е шампанското на музиката - за него се пише спонтанно и когато се вдъхновя в някое мигновение.

Титан е той сред гениите.
За кой филм говориш, че са няколко? Аз харесвам най-много "Безсмъртна любима" на Бърнард Роуз /Immortal Beloved/ - има го в Замунда. С Гари Олдман, Изабела Роселини и др.

Или в дамския си несесер всички музикални критици на куп. Винаги с интерес следя изявите ти в тази насока, наред с ерупциите на музата, в която повеляваш. Твой покорен слуга и престарял паж...

Ехх, Джани!
Реверанс към интелекта ти.
И благодаря!

Както често цитирам себе си:

Гледните ни точки са плод на духовния ни ръст.