Нека съм копринената нишка
в твоите коси от тишина.
Нека съм ти въглена огнищен!
Нека съм ти бучка пръст в гръдта.

Нека претворена в теб пониквам
сякаш съм божур от вечността.
Нека в теб прегръщащо избликвам
сякаш извор с бисерна вода.

Нека ме завърташ и в спирала
в мен да сътворяваш любовта.
Нека съм от тебе късче цялост,
моя обич – приказко Земя.

Фантастичната картина е на възхитителната художничката Виктория Стоянова - автор на корицата на новата ми книга.

поздравления. Художничката напълно отговаря на вълшебството между картина и стихове. А ти - на вълшебството между стихове и картина. Прекрасна симбиоза сте.

И аз така я чувствам. Близка духом, като размах и всичкоможене. Уникална художничка, която е и музикант и пее, и е прекрасна като жизнерадост и вдъхновение.

Просто ще си го науча наизуст...

Благодаря!
Това е стих - провиденция.
Настръхващо усещане за всецялост с майката Земя.

   Магичен стик за единение със Земята, подкрепена и от величава илюстрация с Малкият Принц който иска там да се завърне, когато Дон Кихот пак ние извоюва... Земята!
   Може да кажем този стих и на Пролетта... :-))
   Поздрави и почитания Дела!
   Лекс

Благодаря!
Земята е най-красивото синьо мънисто в космоса, а ние прашинки по вятъра, преминаващи покрай нея. ;)))

Отдавна не бях чел по-добро и вдъхновяващо поетично творение за Земята! Нека тя винаги щедро те дарява със своята благодат!

Явно хората ще научат колко безценна е Земята,, по трудния начин.
Благодаря ти!