При нас няма да има нужда
да се будим на чуждия праг.
Някой ден ще ти стана чужда.
Някой ден ще потънеш в мрак.  

Пътищата се сливат мигом
щом крачат в Божата благодат.
Щом сме заедно сме сигурни,
че живели сме в чуден свят.


NB! Портретът е на Дела Раи.и е обект на авторско право.

Портретът ми е рисуван от Калина Лютова през 2016 г. за книгата "Оцеляла от обич".
Благодаря ти Калина!
Обичам те!

най-високото достижение на г/жа Калина е на страница трета на същата книга.
За стихото-миниатюра - поздрави!

Човек с вкус, както се казва!
Калина и Кирил Божков са ми любими художници, защото са многопластови, всичкоможещи и талантливи донавъз Бог.

Да, чуден е светът в който не заспиваме на чужд праг, а крачим достойно по своите пътища с Божия благодат. А те ни разминават, пресичат и сливат епично, но и красиво в Чудния ни свят!
Почитания Дела ( и към авторското право на този хубав портрет ;-)
Лекс

Мерси, Лекс!
Както казва Дънов в книгата си "Любовта", за всеки човек е отреден друг, който да го обича. Когато обичаш някой, непременно трябва да му го казваш. Обичащият е по-богат от обичания. И аз следвам изказването на любов в поезиите си. :)))

   С риск да бъда досаден, натрапчив и повтарящ се пак ще попитам Дела,  и не само тебе!
   Защо им обръщате внимание, че и отговаряте за да им станете храна, на тези приличия на хора? Та това е единствената им цел и начин да се изтъкнат и нахранят низшите си чувства!
   Аз пък съм скандализиран от точно обратният ефект! Спряха да ми пишат коментарни простотии и никой не ще да ми слага минуси че и на това отгоре семплите ми споделяния са на поетична първа... при толкова красива поезия на прекрасни хора в блога!
   Аз така си обяснявам... Злобата и простотията в очите им я отразявам, да си я носят дома, апосле прощавам и забравям...!
   Всеки в своята кочинка има право да си живее, без да пречи на другите! Нали?
Ха..., дай да видим сега,  като те рекох дали ще ме накацат и на лаят пак, че да се забавлявам!
Лекс

Ти нали видя, че в заглавието пишеше "Временен отговор", който вече липсва. ;)))
По същество стоя на принципа "Убий простака с мълчание!", но понякога ме осенява да им зашия по един духовен шамар, защото към злото, търпимост не бива да има. А и тези двамата са такива лъжци, клеветници и подлеци, че трябва да ги просваме чат-пат на мегдана, за да погнусят за пореден път блога и всички да видят какви не искат да бъдат.
Нека забавлението да е нещо смислено, радващо искрено, а не проекция на изродското поведение. :)))

имаш право... Браво!...

Благодаря, Марине!