Тя е тъжна. И има защо. Вият бръчки гнезда край очите.
Пак в пресъхнало старо русло вади нови дълбаят сълзите.
Тя е тъжна. Не смее назад да погледне през сгърбено рамо
От живота й гузно-богат е останало бъдеще само.

Беше млада, красива, добра. А на никой не даде по малко.
От нектара на свойта душа тя продаваше. Свършваше жалко.
Днес стои срещу образа свой,изкривен от едно огледало.
И готова за сетния бой, доразкъсва горкото си тяло.

Тя е тъжна. И има защо. Никой път не поема след нея.
И обронила морно чело се превръща в студена камеа.

 

причини да си ми сърце!

мъдро и силно послание.
Прекрасен стих и песен!
Благодаря, Дела!

От първата "серия" стихосбирки" веднага ми станаха любими Тихи вълшебства и Вятърна вълшебница. Върнах се в онези години....
Сега съм особено емоционален, защото преодолях житейски трудности и възприятията ми са изострени.
Брависимо за стихото!

Ти защо се губиш, ЕлиНели? Хич те няма в блога, а на това място му трябват светли, цветни и топли хора като теб.

И като ти напиша името Ели... Нели и веднага съвсем песенно ми идва чудото на Едгар По:


"Звездите среднощни
не са по-разкошни
от нейните чудни очи!
И пурпурът златен
на ден благодатен
залезва... изчезва... мълчи...
пред златните къдри на моята Нели,
изплела вълни от лъчи..."

Благодаря, Таня!
Тъжно е, да, но има толкова много такива красиви жени.
Както казвах за подобни ситуации в моето "Апостаси":

Маранята свисти през душата куршумено сита.
И полягат мечти в скута с древната нейна убитост.
Бяга спомен в стръвта на живителна прежна далечност.
И пулсира кръвта преоткрила се в Божата вечност.

Благодаря, Коста! Няколко пъти казваш, че си преодолял житейски трудности. Сигурно си преживял нещо тежко, но по-важното е, че си жив, здрав и преодоляващ.
За теб ми идва като подарък един обичан стих на Хайне - "Разумни звезди":

"Настигат краката тъй лесно цветята
в полята без ред нацъфтели;
минават случайно и смазват нехайно
еднакво свенливи и смели.

Дълбоко в морето, там перли несметни
се крият във заливи сини;
но пак ги откриват, пронизват, превиват
в ярема на връв от коприна.

Звездите разумни са спрели безшумно
над земните друми далечни;
в небето среднощно — свещици разкошни —
трептят невредими и вечни."

Само истинската Любов дава вечна младост и одухотворена радост. Останалото е илюзия...

Две орехчета-бебенца се съревновават, като едното достигна 40 см, а друтого 35. Радостта ми ще бъде още по-голяма, ако за тях има приготвени през м. април подходящо подготвени "жилища" от по 1 куб. метър, където те да бъдат засяти, да порастнат и после свързвани с името ми. Имам такъв случай в Германия в двора на църквата на едно село, Langenhennersdorf, където хората без да ме познават наричат една прекрасна липа "Липата на Коста". Поставили са скамейки под нея и там си почиват.

Страхотно изказано! - "Само истинската Любов дава вечна младост и одухотворена радост."
Благодаря!

Чудно! И си представих как пият липов чай немците, вместо бира. ;)))
Наричането на дърво трябва да се провери и да се види дали не носи лош късмет.
Ще питам местните баби и ще споделя.
Знам, че само чешма може да се кръщава на човек, но неща от природата - не.
Ще видим...

Силно стихотворение. Поздравления.

Благодаря!
Времето е фикция.
Аморалностите не прощават.
И този вид жени-камеи плащат твърде висока цена когато ги отмине младостта.