2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Духът на Земята е жив и тя ще продължава да реагира на това, че я унищожаваме. Планетата ще оцелее – ние не, ако продължим да материализираме консуматорските си бедствия като потребители на материалното. Съ-знанието ще преодолее гибелта само ако издигне информационните си потребности на енергийно и духовно ниво, обогатявайки Ноосферата с правилната информация донесена от всяка, напускаща земята душа, ако обогатяваме енергийно-информационното поле с етични постъпки и ако сътворяме важни мисловни, творчески и духовни продукти.
"Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност", както казва Хегел, а "Езикът е тялото на мисълта".
В историята вече всичко се е случвало и то рядко зависи от личната ни легенда. Но свободната ни воля, рисуваща личната ни история, може да създаде като устои моралната идея на добронамереното човеколюбие и любов към Природата-майка, респ. Земята, готово да промени живота, съдбата и да умиротвори планетата ни, която ако това не се случи, ще ни удари на много места, а това вече е факт, ако се вгледаме в нашумелите бедствия в цял свят, започващи според Нострадамус от онзи щат…, който ще изчезне покосен от огън и жупел.
Философирането е трудна дисциплина, и не е лъжица за всяка уста.
Но това не пречи на всеки да се опита и да каже нещото, което е скрито дълбоко, дълбоко у него, и търси писмен израз, и желние за споделяне. Което е повече от естествено за по- сложно устроените умове.
Философирането е трудна дисциплина, и не е лъжица за всяка уста.
Но това не пречи на всеки да се опита и да каже нещото, което е скрито дълбоко, дълбоко у него, и търси писмен израз, и желние за споделяне. Което е повече от естествено за по- сложно устроените умове.
Ооо, Sancta Simplicitas!
Пак си казал нещо като нищо, както винаги.
Оригиналниченето не е твоето кредо.
Ще поровиш сам из Маркиз Д`Алвейдър и ще разбераш за какво иде реч някой ден, а семплите ти размисли ще добият смисъл.
07.12.2019 22:56
Един от малкото съм, които имат толкова много иформация за бедите над околната среда в страната ни. По-добре от почти всички знам от къде идва злото. Не лошите хора обаче са виновни за това, като не лошите хора са виновни за замърсяването на всички /!!!/ електронни пространства. Бедата идва не много издалеч, от преди 74 години и се мултиплицира от тия, дето сега експлоатират тази беда. Ако нещо не се промени, в което не вярвам, хората наистина ще съсипят околната си среда. Светът е глобален, бедата може да дойде дори от друг континент. Това вече го разбират и децата, съществата с най-чистите мисли. Дори те изпитват страх от това, което правят големите.
И аз ще пиша постинг по тези две теми.
Поздравления за избора на темата, може би не послание, а предупреждение...
08.12.2019 08:20
Един от малкото съм, които имат толкова много иформация за бедите над околната среда в страната ни. По-добре от почти всички знам от къде идва злото. Не лошите хора обаче са виновни за това, като не лошите хора са виновни за замърсяването на всички /!!!/ електронни пространства. Бедата идва не много издалеч, от преди 74 години и се мултиплицира от тия, дето сега експлоатират тази беда. Ако нещо не се промени, в което не вярвам, хората наистина ще съсипят околната си среда. Светът е глобален, бедата може да дойде дори от друг континент. Това вече го разбират и децата, съществата с най-чистите мисли. Дори те изпитват страх от това, което правят големите.
И аз ще пиша постинг по тези две теми.
Поздравления за избора на темата, може би не послание, а предупреждение...
Ако всеки вникне в мъдростта на Еклесиаста, би било достатъчно, за да спаси себе си или поне света от себе си.
Като говориш за "лоши" и "не лоши" хора, да знаеш, че нито един от тях не е чел Библията, нито някога се е изповядвал, нито дори е вниквал в Павел до Коринтяни за Любовта и Данаил 4:37. Ведрин е Боговдъхновен. Като видиш кои чудовищни изчадия го тормозят в блог.бг, веднага разбираш Защо. Бог е Любов!
Черпя те с общото ни стихотворение от втората ни книга "Вселенски шепот" - Агапе:
Агапе
Дела Раи и Ясен Ведрин
Защо ли Бог възлюби този свят
и даде му Сина Си - да погине?
От Трона как изля ни Благодат
и Истината в Святото Му Име?
Узнали днес кое е най-добро,
Агапе ще е вечната ни обич,
че сам Христос е Божие ребро
за нов Живот от нашите утроби.
Защо ли Бог възлюби този свят
и нас въздигна в Своите престоли?
Една Любов - Небесен водопад
душите ни с Възкръсване измоли.
Ето ти един стих на Ведрин от втората ми по любимост негова книга, който казва всичко...
ПИСМО ДО МОЯТА ПАМЕТ
Здравей моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие.
Мастило си нямам. И ползвам за случая кръв.
Върни се при мене – сред моята скръбна утопия,
макар да не виждам за твоето търсене стръв.
Невинност си нямам. Отдавна съм грешен за бъдното.
Една Магдалина – с презрение кой не уби?
И без да съм толкова стреснат, че следват присъдите –
за тебе сърцето ми всякога нощем скърби.
Къде се скитосваш? Навярно в измислени космоси.
Или пък почукваш на портите, горе в Едем?
След седмия ден на Твореца – ти може би осма си.
Едно сътворение, скрито дълбоко у мен.
Върни се за малко! За миг от въздишка и истина!
Последния спомен вземи си, защото е твой!
И нека не в моята кръв се намериш пречистена,
но в тази, която за всички проливал е Той…
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Да изминават хората смислено земния си път - това е тема откакато те съществуват. И аз напомних за нея в мой постинг чрез текста на Немския реквием на Брамс, превел това послание на музикален език. Разбира се, никакъв интерес, тази тема не е актуална. Хората са се отдали изцяло на магията и вълшебните заклинанания. Да се откажат от тях, като започнат /напр./ да опазват природата, да са разумни, да уважават творците си, между които и тези, които са Боговдъхновени, Богопризвани и Богоповелени, да са отговорни за действията си - това може да стане само след огромен човешки сблъсък и трагедия, които да предизвикат размисъл. Само това може да сложи край на опростачването - заразата, по-страшна от оръжие, която се правим, че не виждаме....
Чест и почитания за темата и отношението ти към нея!
Да изминават хората смислено земния си път - това е тема откакато те съществуват. И аз напомних за нея в мой постинг чрез текста на Немския реквием на Брамс, превел това послание на музикален език. Разбира се, никакъв интерес, тази тема не е актуална. Хората са се отдали изцяло на магията и вълшебните заклинанания. Да се откажат от тях, като започнат /напр./ да опазват природата, да са разумни, да уважават творците си, между които и тези, които са Боговдъхновени, Богопризвани и Богоповелени, да са отговорни за действията си - това може да стане само след огромен човешки сблъсък и трагедия, които да предизвикат размисъл. Само това може да сложи край на опростачването - заразата, по-страшна от оръжие, която се правим, че не виждаме....
Хааа, вече чакам Пролетта!
При мен и без това идва доста по-рано, отколкото в България, а сега през Декември цъфтят и насполите, и майската ми роза. Сезоните се отклоняват с 3-5 месеца, но през всичките е хубаво! :)))
В тежко хоро пак потоците слизат.
С бяла качулка се смее върхът.
Слънчеви зайчета преспите близват.
В сини сълзи се превръща снегът.
Единствено Светлината на Истината и Любовта са в състояние да пробудят заспалото човечество, за да се осъзнае и постепенно да започне да овладява хищническия нагон и разрушителната алчност на егото си, като го подчини на Вечните Духовни Принципи и Ценности, гарантиращи благоденствието на Цялото. Защото това е единствения начин за изчистване на натрупаната от човечеството карма и смекчаване на последствията от вредите, които е нанесло то върху Земята, Природата и Общата Вселенска Хармония.
Чест и почитания за темата и отношението ти към нея!
Сърдечно благодаря! Малко хора разчитат междуредията и ги осветяват като Теб!
Абсолютно вярно е, че "това е единствения начин за изчистване на натрупаната от човечеството карма и смекчаване на последствията от вредите, които е нанесло то върху Земята, Природата и Общата Вселенска Хармония."
Земята доста пъти през съществуването си, се е чистила от ХомоСапиенс, отърсвайки се от бремето на злината, свръхконсумативните нагони и целенасочената увреда.
И пак ще го направи.
Мисля, че в това отношение горният текст е в перфектно съответствие с изискванията на немския романтик и философ. Но освен че говори сам по себе си, тревожният апел, заложен в чудесното ти философско есе, в светлината на цитираните мисли на Хегел откроява и друга една истина - за само временно отложения старт на световните катаклизми, за които говорят и Библията, и Нострадамус. Защото философията според диалектиката на Хегел не е действителност, а съзерцание на отминала реалност, тя е онова познание /вкл. по Еклесиаст/, което ражда печал. Да, совата на Минерва излита само на здрачаване, обратното броене е започнало. Пък нека някои казват, че совите не са това, което са...
Харесаха ми твоите идеи за "добронамереното човеколюбие и любов", споделям ги. Само когато успореди своите закони със законите на природата, човечеството ще може да се слее с майката-природа и да получи частица от нейната вечност, обратното - дисхармонията, противопоставянето, насилието - би означавало сигурна гибел за човешкия свят.
Поздрави, Дела!
Мисля, че в това отношение горният текст е в перфектно съответствие с изискванията на немския романтик и философ. Но освен че говори сам по себе си, тревожният апел, заложен в чудесното ти философско есе, в светлината на цитираните мисли на Хегел откроява и друга една истина - за само временно отложения старт на световните катаклизми, за които говорят и Библията, и Нострадамус. Защото философията според диалектиката на Хегел не е действителност, а съзерцание на отминала реалност, тя е онова познание /вкл. по Еклесиаст/, което ражда печал. Да, совата на Минерва излита само на здрачаване, обратното броене е започнало. Пък нека някои казват, че совите не са това, което са...
Харесаха ми твоите идеи за "добронамереното човеколюбие и любов", споделям ги. Само когато успореди своите закони със законите на природата, човечеството ще може да се слее с майката-природа и да получи частица от нейната вечност, обратното - дисхармонията, противопоставянето, насилието - би означавало сигурна гибел за човешкия свят.
Поздрави, Дела!
Вечерни привети, Вени!
Винаги чета твоите коментари с голяма радост.
Катаклизмите започнаха.
България ще оцелее, защото е духовна дестинация.
Още веднъж - Честит да е Денят на твоето Рождение!
В дар ти поднасям едно от любимите ми стихотворения, написано в едно вълшебно състояние, на още по-вълшебно място:
Преди дъждът да стигне до земята
и оплоди душата й с цветя,
преди да се изпълни с мед луната,
преди до дойде приказна нощта,
аз твоите пътеки ще извикам
при моя свят от дъжд и от звезди.
При теб ще бъда всякога и никога
с душата си от обич и мечти.
Някъде из сайтовете на НАСА или свързани с нейните програми, имаше информация за астероидите, метеоритите и останалите след тях кратери. Както и някакви пресмятания за честотата на тези сблъсъци. не без основание Артър Кларк говореше за "Чукът на Бога".
Доколкото си спомням, статистиката беше нещо от рода - средно на всеки 100-на хиляди години, Земята е удряна от астероид с диаметър между 200 и 500 метра. Отделената енергия в мястото на удара е достатъчна за да запали дървени предмети, отстоящи на разстояние над 1000 и повече км. Няма да изпадам в подробности, има си скали на Торино и Палермо, които са достатъчно показателни.
По-скоро мисълта ми е, че рано или късно, ще дойде Видов ден. Независимо дали си даваме сметка, дали го искаме или осъзнаваме...
Доста вярно. Земята като наша прародителка, ще ни накаже за прекалената експлоатация на недрата и въздуха, на подземните и надземни богатства.
И в този момент се сетих за "Всичко живо е трева" на Клифърд Саймък.
Може би е хубаво да знаем, че ние сме просто пришълци и временни гости на тази прекрасна синя планета.
1. Ще победи ли разумът страховете на хората най-после?
2. Можем ли наистина да се наричаме разумни същества, когато твърде често действаме толкова неразумно?
3. Доколко сме ограничени от собствените си възприятия за света?
4. Как ще реагираме, когато невъзможното до вчера днес се окаже не просто възможност, а реалност?
5. Ще разпознаем ли приятел от враг или страхът от неизвестното ще надделее?
6. Винаги ли знаем коя постъпка е правилна?
7. Дали доброто за нас е добро за цялото човечество?
8. Можем ли да намерим изход, когато изглежда, че няма такъв?
9. Ще забравим ли как да бъдем хора едни към други в решителния момент?
10. Ще се научим ли да ценим с любов и грижа земята, която ни храни и е нашето обиталище-дом?
11. Кога ще разберем, че само мирът и хармонията в света и в отношенията мужду хората, имат смисъл?
12. Кога ще почистим всеки сам собствените си Авгиеви обори?
Отговорът е очевиден, но защо продължаваме да живеем като консуматори с къса памет?
Извинявай за чата, просто исках да ти благодаря за чудесните стихове! Поздрави, Дела!
Извинявай за чата, просто исках да ти благодаря за чудесните стихове! Поздрави, Дела!
И аз благодаря! <З
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница