Навън бе странно... някаква студеност се стичаше в окото на всемира,
проплакваше насън новородено и в тъмнината сенките замираха.
И в този миг небето се отключи, а аз видях на ангели крилата
загребваха от земностите случки, които ни показваха рогати.
Тогава се опитах да си спомня защо животите горчат накрая.
Да, чудно време - беше през октомври, а ангелите слизаха от рая.

К 298 е последният от 4-те квартета за флейта. Моцарт го пише в Париж.
Изящно-изразително и шармантно безпристрастно, нито бързо, нито бавно, а сякаш закачливо мелодията ни намига усмихнато и хвърковато, като лек полет на птица в чисто небе.
Сливат се флейта, цигулка и накрая виолончело, като втората част се прелива в Менует и в прекрасните, нежни, окръглени звуци прозира лекота, която ни кара да се разтанцуваме. :)))
Деликатно К 298 ми напомня Слънчевия квартет на Хайдн и носи опиянението от светлината и радостта от живота, а всъщност е една Моцартова шега. ;)))

не мога да те пропусна,О! Чудотворке..
хубава музика, а днес ме разбиха тези...божеств...трели
/пиша, с въздишки..но, ти ме усещаш
намиг, ДелаРай ска,бъди!

"Не се променят само идиотите." , както е рекъл мъдрецът, затова толерантния ти коментар ме радва. ;)))

https://www.youtube/watch?v=fLuUIxcmN4I&t=40s

Не ми се отваря линка, уви!

http://www.youtube/watch?v=fLuUIxcmN4I

1. Моцарт недолюбва флейтата и виолончелото. Въпреки това за флейта има доста творби, но те не са от ай-великите му, има и една за флейта и арфа. Моцарт пише музика и за богати семейства, в които няколко души владеят различни инструменти. При струнните инструменти Моцарт винаги ползва виолата, а виолончелото, ако го изисква съответният камерен състав.
2. Това произведение Моцарт пише, почивайки си от композирането на струннни квартети, най-трудната за композиране и слушане музика. Произведеннието е написанно като подигравка към италианските оперни композитори, които буквално пишат за пари, не създавайки добра музика, поради което то се явява пародия. Квартететът е едновременно шега и подигравка към касовите и модните, предимнно италиански оперни композитори, които са предпочитани в Западна Европа и там е пълно с италианнци, та дори и във Виена. Да се слуша хубава музика е трудно, трябва подготовка. Подигравка а Моцарг към тези композитори е указанието към изпълнението на четвъртата част на произведението. Първата част на произведението пък е двучастна !?!?!?. Мелодията Моцарт взаимства от опера на Паизиело. Менуетът е недопустимо за Моцарт кратък. Финалът е подигравка към опера на Джузепе Камбини, някакъв вокален квартет от негова опера. Указанието как да се изпълнява тази част от квратета, написано от ръката на Моцарт също е шега, по-скоро подигравка, защото носи противоречие. Финалът на квартета е едно "изречение", изпълнео от виолончелото. Моцарт, като най-висш гений се бори доколкото може за по-възвишено изкуство, срещу лошия вкус не само в столицата на музиката, Виена, но и във Франция, Германия, Италия, Англия. В това свое произведеие той води борбата чрез музика, сфера, в която той няма равен на себе си. А е само на 17 години.
Доколко Моцарт се е преборил с лошия вкус към музиката във Виена личи от факта, че когато Шуман отива след години да търси изява във Виена се връща в Германия, отвратен от лошия вкус към музиката там...

ОК

Както казва един мой приятел-виолист: "Свещенотрезвието по отношение на музиката, застинало в каноните на времето е най-лошото, което може да се случи днес." ;)))
Вероятно няма нужда от негативни коментари с пародийни уточнения, като твоя.
По-велико е да се оставиш на музиката да те води, а Моцартовата винаги има Посока. От слушащият зависи докъде ще стигне.
Дори да се е подигравал по онова време на флейтата, което загатнах в пред-предходния си постинг, в който постнах К 285, Моцарт все пак пише операта "Вълшебната флейта" /1791 г/, нали?
От сухи твърдения, че тази или онази класическа музика "са сложни за възприемане" и трябва "подготовка", цели поколения загърбиха класиката завинаги.
Всеки може да вчувства мистиката и гения на Моцарт с душата си, защото това е Музика за душата, а не теоритизирано познание за вникване в материята на звука.
Въздвижението на протостихиите и Моцартовата фасцинация нямат нужда от тълкуване, подготовки и теоритизиране.
Музиката на Моцарт е достижима за всеки и всички и именно затова е гениална и докосваща сърцето с обаятелна прелест.
Ангибу! ;)))