Джанлука Джинобле, Пиеро Бароне и Иняцио Боскето - на 23-24-25 г. талантливи, елегантни и харизматични – триото "Ил воло" /”Полетът” /  с пет платинени албума и две номинации "Грами" пяха за своята 10-годишнина със симфоничния оркестър на БНР. и за наша радост в България. Пяха всичко – от класика до евъргрийн.
Джанлука - Експерти го определят като Хелдентерон - баритон със силен висок регистър, типичен за Вагнеровите опери.
Пиеро е спинтов тенор – глас между лиричното и драматичното, който може да достигне грандиозни кулминации.
Иняцио Боскето е завършен артист – пее, композира, свири на пиано, китара и барабани. Той е лиричен тенор - има топъл и мек глас, но достатъчно силен, за да надпее всеки друг плюс оркестъра.
Първият в когото се влюбих като глас, естествено, беше Иняцио, впечатляващ като завършеност глас още на 14-годишна възраст. И днес по време на концерта грееше с глас и трапчинки и пръскаше чар на поразия, а талантът му се лееше като чиста светлина над публиката, момента, света и пътешестваше някъде далеч и близо – в космоса и душата.
После ме превзе красотата и елеганса, лекотата и блаженството на Джанлука. Кадифения му баритон, достигащ до мощен тенор ме грабна и заплени. Магнетичен и изразителен, а същевременно излъчващ топлина и райско спокойствие талантливец, пеещ сякаш отвъд реалността.
И накрая се влюбих в Пиеро, но завинаги. В него има нещо Божествено и възвисено, комбинирано с нестихващ огън. Ангелски глас достигащ висините на необятното.
А тримата заедно - харизма, която те бележи с вечността и гласове, които те възкачват в нагорните Небеса.
Еййй, момчета, напълнихте ми душата с музика и радост!

 

Наследници и вдъхновени от Тримата тенори, любимци на папата, изгряли поотделно, но събрани от "О, соле мио", победители в Санремо и 3-ти в Евровизия, те са единствените италиански артисти, поканени от Куинси Джонс през 2010 г. да вземат участие в We Are The World For Haiti заедно с 80 световни звезди като Селин Дион, Боно, Карлос Сантана, Енрике Инглесиас, Лейди Гага и др. Пяли са с Барбара Стрейзънт, Пласидо Доминго и Ерос Рамацоти.
И тримата не растат в музикални семейства, но пеят от 3-годишни.
Техен създател и ментор е известният италиански продуцент Микеле Торпедине, работил с Дзукеро, Андреа Бочели и мн. др.
Славата им гръмва през 2013 г. с 50 разпродадени концерта в САЩ, Канада, Централна и Южна Америка и утвърждава Il VOLO като световни звезди.
Различни, но разкошни тримата някога са мечтали да станат: Джанлука - архитект, Иняцио - ветеринарен лекар, а Пиеро - учител по музика.
Днес след като изпяха Несум дорма с Пласидо Доминго, мечтаят да работят с любимата ми Селин Дион.
Както пишат в Италия: "Джанлука е елегантността и присъствието, Иняцио е радостта и благодарността, а Пиеро - силата и енергията."
Колаборацията на тримата е неустоимо-шармантна и завладяваща, а талантът върховен.

Мотив за тази ми субективни преценка, защото не съм музикант, е "диригентът", който премина през много "касови" етапи - първо като пианист, след това като тенор, после директор на опера в САЩ, изявяващ се и като "изпълнител" на тенорови партии в кантати и други религиозни произведения, където нито излъчването, нито гласът му - съвършено невернически!!! - отговарят за партията му, но щом се плаща... Не диригент, а дЪрво, такова е излъчването му и в този клип.
Тримата певци са на средно нииво, най-ниското в този клас е на тенора. Изискванията към гласа на тенора - инструментът на певеца, наподобяващ дървен духов инструмент, какъвто е обоят са много високи, поради което и най-малката непрецизност в изпълнението му се усеща.
Изключително високо ценя хората на изкуството и много рядко давам субективните си преценки за тях. Сега правя изключение, което много рядко си разрешавам, защото считам, че преценките за артитите, музикантиите и др. като тях трябва да бъдат реални. За съжаление точната преценка за артистите се прави чак след смъртта им, когато се вижда кариерата на кой артист се е превърнала в класика. Давам само един пример, Хенрик Шеринг, но такива има доста...
Аз принадлежа към предното поколение, моите големи артиисти бяха други. Почти всички си отидоха, но изкуството им остана.

Категорично грешиш! Но ще вляза в аргументиран спор с теб само след като отидеш на техен концерт и ги чуеш с ушите си. ;)))
Уникални гласове - млади, но обработени кристално... така са родени. Деца-кристали. Енергия, сила, красота на гласа...
Видеото не дава представата, за която говориш.
И си прав, че всяко поколение си има своите фаворити. Без това да омаловажава предподните идоли на оперната сцена.
Още нещо... при поетите и художниците - да, известността идва пост мортем, но при певците не е така - те са инструмент Божий и пеенето е изкуството на Мига, както и Танцът. Този вид артисти стават известни приживе.
Ил Воло са чудесни!