Отлагам отговора на въпроса.
Предположения не правя вече.
От най-доброто тръгвам си най-боса.
От близостта ти ставам си далечна.

Говоренето носи мъдър вятър.
Аз си раздадох повечето ризи.
Живях красиво, празнично-богата.
От спомена сега - с любов, излизам.

Дела, стихотворението ти звучи тъжно...
Затова те поздравявам с природа, фолклор и музика.
Спорна и светла седмица.

Благодаря ти!
Много красиво...

На мене ми звучи като.. не края..., а поантата на дълга стихотворна изповед. И опит за слагане на бяла забрадка. Защото светът си е сложил шарена :-)
Имай вглъбена в повече усмивки седмица Дела.
Може да се лъжа...
Лекс

провокиран отговор
* * *
Това,че те обичах не е спомен,
а вътре в мен изгарящо величие.
Ти беше моя пламък окрилен
и си остана - без да си безличен.

Тъгата радостта я замени
с целувки
по посърналите ми страни.
10:14 ч. 19.8.2019 г.

към Морски песни:

Вероятно сте много фрустриран и нещастен човек, щом си позволявате да мръснословите в блоговете на непознати хора, натрапвайки отровените си виждания за неща, от които хал хабер си нямате. Спрете да досаждате!
Трия и ще трия коментарите ви по етични съображения, защото чистотата и красотата на словото, не търпят слепи къртици като вас, да обговарят светлината.

"Забрадката"-метафора ми е като небето - синя на бели триъгълници. ;)))
Този стих от "Цветята на огъня" си има история, но тя е твърде интимна, за да я огласявам.
Но пък е чудесно да прочитам асоциациите ти и да се усмихвам с разбиране.
Нещата са тикаве каквито ги виждаме от собствената си камбанария.
Имаше един хакерски виц:
Съобщение: "Вчера за пръв път хакер беше осъден за проникване в чужда компютърна мрежа и влезе в затвора да излежава 20-годишна присъда.
По данни от централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане срока на наказанието".

Браво, Михала! :)))
Вдъхновението ти да е вечно!

Поне познах че част от... Но последният ред ми се престори на катарзис :-)
А новото се посреща с бяло...
Е добре де, опитах се да „хакна“, но не толкова професионално като „морска песен“ или „апостол“ :-)))
Благодаря че приятно усмихна вечерта ми Дела!
Лекс

Еее, твоето "хакване" е приказка. ;)))
И не се сравнявай с войнстващата простащината на примати като "морски песни".
Коментарите ти винаги са интересни и нестандартни, а и хващаш емоционалните пластове отвъд обикновеността.

И тя с примес на малко тъга...
Аз се връщам от пътуване по едно от най-красивете места на България, региона на Миджур от към Бабин зуб. Не съм на себе си от красотата, с която бях облъчен. Мисля си, ако една поетеса, леко тъжна, посети за малко дни тези красоти, тя ще ги превъплъти в красива, жизнерадостна поезия...

Много често съм сред природата, Коста!
Доскоро бях в Ковачевица и то в сезона на мащерката.
Вълшебно кътче!

Прегръдки слънчева...

Мерси, Иване!
Мисля по същия начин.

Благодаря ти!
И от мен за теб!

Много е хубаво - кратко, точно, ясно, казано е тъй прекрасно...
Писах един коментар за творците, но нещо изчезна, в друг твой постинг...
Където казвах /в коментара/, че именно творците могат да върнат Рая на Земята и да въплътят Божествената реалност в един несмислен човекши свят, Светлината и Любовта да внесат...
Поздрави, Дела!

Помня този ти коментар, Веси!
Благодаря!