За сродната душа е мойта песен.
За онзи мъж, през който се открих
в мига на омъдрялата си есен
и му написах най-божествен стих.

За сродната душа си заслужава
да промениш сърцето си докрай.
И да обикнеш зърното без плява
в същинския си, още земен, рай.

За сродната душа са мойте книги.
За онзи мъж от пламък и от стих,
когото с чудна песен на авлига
възпях, обикнах, любих и простих.


 

Великолепно изразени дълбини на най-съкровените, непреходни състояния на житейската мъдрост и чистата любов!
Поздрави!

Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.
Да срещнеш сродната си душа е велико преживяване, дар и чудо! :)))
Благодаря!

Дори когато си попаднал по Божия промисъл в непозната компания,
всичките ти неосъзнати сетива насочват очите ти към нея -
сродната душа, и си безпомощен пред бъдещето.
Илюстрацията е ... затворени в душите си.
Божествено да ти е!

Успех!

Антилейди, не завиждай все така социопатично, плийз. ;)))
Трия те без да те чета отдавна, защото няма какво да кажеш и както казва един от любимите ми блогъри за такива като теб "Кухата лейка има обем за разлика от дрънкащото решето".
Имаш грандиозни пробойни в ценностната система и това те прави невидима.
А сега тичкай да ми сложиш поне 10 минуса, за да потвърдиш колко си злобна и жалка. ;)))

Проклетите женчета са наказани с безлюбовие , затова се агресират спрямо непознати хора.

Графиката е рисувана по мой стих от прекрасната художничка Калина Лютова.

Не, не си безпомощен, а вдъхновен и окрилен, защото Единяването, отведено до сродната душа, се случва когато двете половини са напълно готови да умеят Съвършената Любов, когато са достигнали до най-високото духовно осъществяване и са готови да се слеят, запазвайки и обичайки своята индивидуална природа. Срещнали се, двете души са в пълен резонанс, те трептят с обща честота, в преплетените им спирали тече хармоничната енергия на космоса, обзети са от висотата на едно неземно щастие и взаимност във всяко усещане за себе си и света.

според възприемането му непоет. Ето как ми звучи като музика стихото с уточнението, че не съм и музикант:
https://www.youtube/watch?v=vTaFhqKM1YA

https://www.youtube/watch?v=WVySGOTLa5o

Толкова е хубаво когато се завръщат и присядат тук хора чудни като теб!
Сърдечно благодаря!

Забележително е че даже думи, които иначе звучат като клишета, изказани чрез искрена Вяра и Любов, вече са вълшебни и сбъднати послания!
Бъди все така вдъхновена и радваща ни с поезията си!
   Лекс

Благодаря, Лекс!
Душата копнее завръщането си към своите творчески извори и цялост. Това я прави единяваща и пълноценна, хармонична и равновесна. Често Пътят на хората е обречен на единачество и малко са щастливите, открили своята душа-близнак. Привидно самотни в Универсума, изпълнени с копнеж по своята сродна половина, хората често се единяват със страданието и самотата на неоткриването.
И... както казва Айванхов "Душите-близнаци се оцелостяват единствено една чрез друга. И душата на никое друго човешко същество не е в състояние да ги окръгли, защото Единението е плод само на свързването на изначално разделените половинки."

Как успяваш да даваш толкова поетичен изказа на чувствата си, и същевременно да ги обосноваваш и интелектуално!
Аз лично бих искал да се поуча!
И също съм благодарен и се възхищавам, (и от името на неизказалите се :-))), на силата на словото, което споделяш!

Но нямам представа... какво е умственото агресивно състояние на „людете“, слагащи минуси и демонстративно мразещи Божиите проявления... с позволението на този „блог за споделяне“?!
Винаги ще си четена, най вече чрез мислите, нерецензирано споделени :-)
   Лекс
(заради "анонимен", това вече ми е подписа, с три интервала отпред :-)

Обичам подобни вълнуващи стихове за сродните души и ти знаеш защо...
Не забравяй, че Всеобщят резонанс на честотите е петото измерение на вселената !:))
От сърце ти желая все така да любиш, да обичаш и да прощаваш...

Даам... "Поезията ми е манастир":

Поезията ми е манастир.
Душата ми се изповядва.
И всяка дума носи клада
с дъха на Божий елексир.

Отца ми в думите възкръсва.
Изпълвам всеки миг с любов
и в онзи светъл благослов
душата с истини покръствам.

Както казваше Иван Методиев: "Поезията да не шир-потреба, та всеки да я чете, разбира и харесва, тя е за някои специални хора, които си уважават душата." - беше гений този уникален български поет. Той пръв нарече графоманите, ползващи Поезията като кошче за душевни отпъдъци "вампири в изкуството".
А въпроса ти за "людете“, слагащи минуси и демонстративно мразещи Божиите проявления", съдържа и отговора - защото те са обратното на всяко Божие проявление. Нещастни и самотни нарциси.
Началото на коментара ти ми направи усмивката паралел и искрено ти благодаря за тези комплименти! :)))

Здрасти, Томич! Къде се губиш? Добре дошъл отново! :)))
Ще си попеем пак в Петото измерение, възкачвайки се космически в истинската мултиизмерна реалност. С радост! :)))
Имайки кода на реалността, висотата на Духа и синхроничността на вселената вътре в нас, ние обичаме и сме обичани, прощаваме и сме опростени, раздаваме хармония и получаваме хармония. Щастливи сме!