Има книги разказващи много лета.
Има книги деца на мечтите.
Има книги, които описват света.
И такива, с които да скитаме. 

Има книги размислящи. Книги за сън.
Има книги катерещи друми.
Последната книга в разпиляния звън
я нарекох „Мелодии от думи”.

 

Творчеството е най-ценният израз на душата... –:)
Светли дни!

Наслука! И все нагоре!!!

Най-ц;енният, да!
В едно с любовта и хармонията.
Благодаря!
Когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.

Дай Боже всекиму!

https://www.youtube/watch?v=g0pttOKCdc4

Успех на книжката и на теб!
Докато има път,
никое дръвче край него не е последно, :).

Хубав ден!

И никое Небе не е последно. ;)))
Благодаря!

Успех и от мен, Дела!

Думите са голяма сила - могат да творят светове, могат и да рушат...
Хубаво е да има повече хора, които да осъзнават и да си спомнят какво богатство Бог е дал на Земята...и да не го пропиляваме!

Поздрави сърдечни!

Браво и на художника! Корицата те отразява. Хаирлия да е! :0)

Корицата е уникална картина на чудесния доц.д-р Кирил Божков, Рицар на четката и най-добрия аквалерист в България. Голяма радост е за мен присъствието му в живота ми.
Благодаря!

Сърдечно благодаря, Веси!
Думите имат душа, носят светове и изпращат в сърцата послания, които благотворят на душата, създавайки хармония.
И са Ключ...

Думите, думите – нашите, силните.
Тези, които живеем веднъж.
Мислите следват ги. Как непосилно е!
Грее в очите поредният дъжд.

Думите, думите... вечните, будните.
Тези, които осмислят мига.
Плахите. Мъдрите. Милите. Трудните.
Думи, с които отключваш света.

Искрени поздравления Дела!
Дано да бъдат четени посланията ти, и от правилните хора!

Преди години прочетох едно прозрение, което не промени отношението ми към книгите, а само ми даде обяснение!
„Когато четем една книга, ние се свързваме и ментално и духовно с Автора, даже и в отвъдното!“.
И даже преводача от чужд език, да не е смогнал да преведе правилно, мисъл-формите на посланията и разбирането на автора са ни докоснали.
А от твоята смела и богато раздадена душевност винаги има какво красиво и вдъхновяващо да се прозре!

Честитки и преглътки! ;)
Тъкмо се отървахме от завистливото ЧУчело и блогът почна да го съсипва въшливия Хисарски глист Полигор - Павел Горинов. И кво като ти пише минуси и демонстрира злоба и неуважение? Шти накриви капелина зер. Право дума Весето, че думите дупка правят, а за некои твоите са като свредел в малкия болен мозък.

Благодаря за хубавите думи!
Само, че защо "анонимен/на"?

Всеки пише себе си и показва себе си по начините, които си може.
Полигор това може - това прави. На него не му е понятна елементарната блогова етика, нищо, че получава търпимост и толерантно отношение... все още. ;)))
Аз мога да прощавам - това правя.
Господ забавя, но не забравя!
Благодаря!

blackocean
pompadurgender
vechnonapompana
redpredator
pompadurpedal,
haterkа
pompadurkreten
pompaduridiot
pompadurblackpredator
cederama
oriana
мислителят
udrus22
hulite 1 и 2... и останалите разклонения, изсипвай помията, озлоблението, завистта и дребнодушието си само и единствено в своите фейк-блогове.
Не сИ добре дошЪл в блога ми!

Защо така, играейки на макияжна "справедливост" чрез писане на минуси, уж заради корицата, продължаваш да висиш в блога ми и когато не съм на корицата?
Това иде да рече САМО едно - нещастно-озлобеното същество се гърчи в себе си, бълвайки емоционална отрова и цапайки ефира с мизантропската си завистливост, но...:

Вече Видов ден настанал е и познатите тирани
ще си плащат вампирията, макияжно-заиграни
в полусенките на себе-то, паяжасало с амбиции.
А творците ще помахат с век, от небето си на птици.

Лекс, деактивирах си постинга и направих няколко експеримента. Съществото се хвана на всички въдици и бе разпознато до уличаване в злонамерени действия и лъжи по мой адрес, но с това само доказа мерзостта си.
Същото същество преди години се възхищаваше на поезията ми и дори ми посвети стих. Ще ми е интересно да го изровя ако не съм го изтрила.
След като орева орталъка, разпознавайки се в сатиричния ми стих, блог.бг ми изтри сатирата.
Мислех, че някаква елементарна културност би могла да се прояви, но съществото не знае що е то и ще продължи да цвъка нагоре, защото толкова си може.
Хубава вечер! И слънце в душата!

Много хубава мисъл! Затова някои автори са безсмъртни във всички смисли, а други оставят мимолетен отпечатък като кратка пясъчна следа на морски бряг.
Имаше подобна мисъл в "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Римпоче.
Там открих и върховната революционната промисъл на будизма, че Животът и смъртта са в ума и никъде другаде.
Ти умееш да зърваш в природата на всичко и това е безценна черта и можене, което винаги ще ти носи щастие. :)))

Интересно е заглавието на стихосбирката, Мелодия от думи. На мен написаното слово понякога ми звучи, особено стиховете. Освен да звучат, думите са и голяма сила. Разпилян звън или разпилян зов - с интерес очаквам новата Ти книгорожба.

Благодаря, Коста!
Който има всичките ми книги, знае коя книгорожба е "Мелодии от думи". :)))
Истината е, че единствената Поезия, която си струва не е тази страдалческата и ридаещата, която поетите ползват за чистилище, а онази, в която чуваш музика и виждаш картини, която благотвори на душата и променя животи, сътворява навътре и ослънчва навън, зарежда с красива енергия и те свързва в Природата - собствената ти и Божествената.

сърцето и душата ми, като приседна мъничко тук, прекрасна синева си, поздрави!

Успех! :) (Y)

Радвам се да те видя! :)))
Мерси боку!

Сърдечно благодаря!