Космосът е стар гоблен. Ние - сини нишки.
Идва вече времето с мисъл да разнищим
онзи недовършен мит, в който от огнище      
в моя най-сърдечен свят, раждаха се книжки. 

Сплитайте се мигове, врязвайте в душата
слънцето на жълтото, огънят на лято,
синьото на извора, черното в ятата,
моженето галещо с бялото в косата. 

Връзвайте ми думите с яркото червено,
нека бъдат виното с него споделено.
Толкова любов дарих в дебрите на рая.
Днес съм само слънчев стих в лумнала омая.

Връзвайте ми думите с яркото червено,
нека бъдат виното с него споделено.
Толкова любов дарих в дебрите на рая.
Днес съм само слънчев стих в лумнала омая.

Невероятни словесно-емоционални багри на душата...

https://www.youtube/watch?v=z8uIoQEtV_c

Има мъртви души пълни с подлост и горест.
Графоманстват и в злоба ужасна се палят.
Господ вижда. И с право въздава отгоре.
Жалки, малки отрепки лицемерно се хвалят.

/Продължавай с Чучелските завистливи минуси. Те задраскват само теб.
За мен е радост, че сме на различни небета!/

Благодаря! За удивлението. ;)))

Да, но пък брилянтно!
Ето моят поздрав за теб:
ttps://www/watch?v=sjTLIW-qx_A&list=

Блаодаря! :))) За очите способни не просто да гледат, а и да виждат!
Хората благотворящи на душите са толкова малко, че всеки техен полъх от думи, като твоите, приветствам с душа!

  Гоблена на Космоса така реалистично и красиво описан, и с втъкани в него нишките ти на вяра и красота.
  Wonder Full :-)
  Но аз ще си позволя едно мое спонтанно допълнение
      Космосът тъй стар но вечно нов е.
      Гоблен от нишките на мисли ваши.
      Той върху стара канава суров е!
      Наречен пъстро е красив и наш е!

Пожелавам ти прекрасни сбъднати наричания, споделени и с други

Благодаря ти, Лекс!
СъТвореното винаги е вдъхновено от качеството на ПреЖивяното.
Поезията е птица, която освобождаваш от собствения си духовен кафез, знаейки, че никое небе не е последно.
Поезията е интимност, в която споделяш човешката си природа в съприкосновението с Божествения смисъл, изстрелвайки емоцията като стрела, носеща на върха си летящия свят на сърцето.
Характерът на човек е себеизява и в обикновената дума /с пребъдване, а не с изглеждане/, и в думите на трон /по Метерлинк/. Талантът е най-отговорният дар натоварен със СъзидаНие.
Всяко споделено вчувстване, концентрирано като стих, е вид споделяне на величието на любовта, която обгръща всички ни.
Не са важни лавровите поетични Пътища, а духовното Пътуване.

Словесен фойерверк.

Прекрасно пишеш!...

Звучи еретично, езически - като наричане за един живот - и апостолично, благоденствено - като слово и емоция, като енергия. Поздравления, Дела!

Благодаря!
А за теб Бенгалски огън от усмивки! :)))

Благодаря, Марине!
И ти си прекрасен брат по перо!
Пишеш с душа, а това е единственото смислено писане в поетичните вселени.

Даам... синергията на оброка. :)))
С пръст на пулса на стихотворението си, както винаги!
Усещаш, преживяваш, осмисляш и чувствопознаваш!

Космосът, извечно млад, праща ни Любовен зов
Ние движим се по орбита избрана
и се вплитаме със страст в живота нов
и вечност несъзнана..
Поздрави!

Анонимус, /въпреки, че знам кой си/ жалко, че не си разбрал нищо от стиха. А още по-жалко е, че бъркаш Космически гоблен с космос. Но нищо, както е казал Бърнард Шоу "Опитите не се броят - важен е резултатът". Все някога ще проумееш поне първия пласт в стиха. ;)))