Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.10.2018 09:34 - Стиховете-ключ
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 4053 Коментари: 18 Гласове:
31

Последна промяна: 24.10.2018 09:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Поетите знаят, че има Стихове-ключ - дълбоко кодирани послания, които отключват у читателя откровение, бликащо право от сърцето. Ето Ключът ми:

Изстрел на вълчи глас право в луната.
Страстно магьоснат от поглед насрещен.
Свил в устни вой на съдбовна соната.
Лятно безумие в изповед-среща. 

А това е Откровението на Димитър Стоянов:

Когато се родих, първите звуци на света около мен бяха на баща ми - едър хищен главатар на глутница, в чиито очи светеше омраза към всекиго и всичко, което дисхармонично разрушаваше неговия свят. С изпотена властна десница той определяше кое трябва да живее, кое да се превъзпита и кое да се осъди на смърт и забрава. Вълчи нрави, без място за сантименти. Животът ме научи покорно да свивам уши и характер пред своите господари. В глутницата всичко е въпрос на приспособяване, на изповядване философията на двуличието, ако искаш да останеш жив. Цената нямаше значение. 
Но в един ноемврийски ден, преди двадесет и седем години, нещо се случи - ветровете рязко смениха посока и скорост, задуха един непознат полъх, който накара Водача да провери пулса на вечния си тиктакащ часовник и с изненада да констатира, че нещо сбъркано и неподвластно нему сяда на трона му, без право на обжалване дори пред Апелативния вълчи съд. Ние в глутницата,/ а бяхме вече доста поотраснали/, гледахме неразбиращо случващото се и се молехме на Мойрите да ни пратят или по-добър водач или пък да върнат старите подредени правила. Не се случи. Малки, големи, наивни и хитри, номенклатурни и редови, вълчета и вълци поеха по своя си път на приспособяване и оцеляване.
Съдбата реши и ме изпрати в ниските склонове на източна Стара планина. Боже, какъв рай се очерта пред моя вълчи взор. Кротки стада с овце безгрижно кръстосваха широките ливади.Липсваше протяжния вой на Водача от миналото и това провокираше рефлекси на спокойствие и уют. Някаква странна музика, непозната преди, огласяше дерета, простори и селца и ме караше да вярвам в силата на прераждането.Някъде някой припяваше някаква си песен за Кара Кольо и Алтънлъ Стоян...
Това можеше да бъде сън, ако в една мъглива сива утрин ловци не обградиха моя вълчи периметър. И се озовах в мрежите на хитрите двуноги. Пред мен застана с пушка в ръка техния водач - има- няма на моите години, че и по-малък...Но гласът му звучеше скърцащо металически, без нормалните преходи между прошка и разбиране, еднозначно ясен.
Показа ми мръвката и ножа и ми заповяда да направя своя избор. Избрах мръвката, защото в глутницата тя бе най-важната. Ножът остана да виси някъде в пространството на реалността.
За бягство и дума не можеше да става . В този нов вълчи дом, през една лунна зимна нощ видях как се кикоти духът на моя баща.Като някакво пощуряло кутре ми се плезеше и писукаше с отвратителен присмех на неумиращ злосторник. И затвори рязко прозорците към осветените улици. Къде ще бягаш от собствената си предопределеност и орисия животинска...Къде?
Но имало Господ. Неочаквано от моя малък вълчи архив прозвуча гласът на мама - старата охулвана и много често пренебрегвана вълчица. Спомних си отдавна нейните забравени съвети за пощадата на слабите, за силата на покаянието пред стихията, която е присъща нам. И взех, че стъпих пак на своите вълчи нозе.Нещо не ме слушаха, но все пак тръгнах не по шубраци и усои, а по една утъпкана човешка пътека, белязана със светлината и смисъла да бъда...различен. Не бях вече вълк, а човек, преоткрил своята свободна човешка същност. Днес затварям страницата на едно свое порочно минало. Противни ми са дори спомените, които често ме стряскат насън. Но знам едно - ножът трудно би могъл да се вмести трайно в музея на миналото, ако мръвките са кът, а хлябът - невъзможен...

Отвори стара рана, Дела. Това е моята автобиография, от която и да искам, не мога да избягам. Благодаря ти, че натисна клавиша на позабравените спомени. Може и да е случайност, може би пък алюзии някакви издадоха присъствието си без време...



Гласувай:
33



1. conte - така написах и аз една изповед на...
24.10.2018 09:57
така написах и аз една изповед навремето след `Домашната тетрадка` Йордан Радичков:
"Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"
цитирай
2. batogo - !!!:))) Чудесно, предизвикващо сериозен размисъл, Wonder!
24.10.2018 10:00
Действително откровенията са сълзите на душата и предизвикват откровения...
Светъл ден!
цитирай
3. wonder - така написах и аз една изповед на...
24.10.2018 10:14
conte написа:
така написах и аз една изповед навремето след `Домашната тетрадка` Йордан Радичков:
"Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"


Ами дай да надникнем, ако не е много лично. ;)))
цитирай
4. wonder - !!!:))) Чудесно, предизвикващо ...
24.10.2018 10:15
batogo написа:
!!!:))) Чудесно, предизвикващо сериозен размисъл, Wonder!
Действително откровенията са сълзите на душата и предизвикват откровения...
Светъл ден!


Даам... А сълзите са сгъстена светлина. Искреността в Откровението човешко винаги носи Божия искра.
Благодаря!
И на теб хубав ден!
цитирай
5. dum - Да си призная и аз, че този твой стих ...
24.10.2018 10:49
Да си призная и аз, че този твой стих ме отключи преди точно 9 години и написах 3 стихотворения с изповеден характер тогава.;)
"Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.
Когато в непребродни чет`ристишия
съдбата ми любовно изрисува
два стръка мащерка, едно затишие
пред бурята отново да бленувам
душата ти. И лумна многоцветие.
Тогава нещо в мен се преобърна.
И вятърът с хвърчилото си цветно
рисуваше ме есенна от стърнища.
От тясното пространство на Хекубите
в мен зрееше бунтарството да пея.
Проскубана съдбата все ме губеше.
Поезията раждаше си змея.
И мислех си, дали от постоянството
разнищвах си душата на неволи,
или влекат попътните ми странства
съзнателния порив да се моля?
Молитвено сега притварям здрача ти.
И тайната на сетния ти порив.
Душата ми виновно те прекрачва,
готова за последния си полет.
По вировете лотоси издъхващи
копнеят да отворят венчелистно
съдбовната любов, но вече късно е.
А аз съм млада, за да те осмислям."
цитирай
6. krumbelosvet - Не знам
24.10.2018 12:29
Не знам драмата на Димитър Стоянов, досещам се горе-долу.
Но сравнението с вълците май не е подходящо. Тоя човек не познава вълците, но по-лошо е, че си мисли, че ги познава.
А хората са по-сложни, много, много по.
Май ключат може и илюзии да отключва.
цитирай
7. lexparsy -    На толкова много размисли ме ...
24.10.2018 12:39
   На толкова много размисли ме наведе този постинг, че трябва да си подчертая и да ги сънувам или припомням :-)
   „… ножът трудно би могъл да се вмести трайно в музея на миналото, ако мръвките са кът, а хлябът - невъзможен...“
   А може ли? И трябва ли? Мръвката да бъде велико оръжие… Ами мръвката може да ни Купи с животинския ни нагон… но може и да ни бъде Дарена съчувствено, за да съхраним Човешкото…

   И аз се сетих за много „Стихове-ключове“… и те често не са супер поезия, а малки и кратки позиви за големите „тайни“ на Мирозданието ни… Скрити под носа ни!

Почитания за вдъхновението на този постинг!
цитирай
8. wonder - Да си призная и аз, че този твой стих ...
24.10.2018 13:02
dum написа:
Да си призная и аз, че този твой стих ме отключи преди точно 9 години и написах 3 стихотворения с изповеден характер тогава.;)
"Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.
Когато в непребродни чет`ристишия
съдбата ми любовно изрисува
два стръка мащерка, едно затишие
пред бурята отново да бленувам
душата ти. И лумна многоцветие.
Тогава нещо в мен се преобърна.
И вятърът с хвърчилото си цветно
рисуваше ме есенна от стърнища.
От тясното пространство на Хекубите
в мен зрееше бунтарството да пея.
Проскубана съдбата все ме губеше.
Поезията раждаше си змея.
И мислех си, дали от постоянството
разнищвах си душата на неволи,
или влекат попътните ми странства
съзнателния порив да се моля?
Молитвено сега притварям здрача ти.
И тайната на сетния ти порив.
Душата ми виновно те прекрачва,
готова за последния си полет.
По вировете лотоси издъхващи
копнеят да отворят венчелистно
съдбовната любов, но вече късно е.
А аз съм млада, за да те осмислям."


"Тайната на обединението" ми е стих-визуализация за предстоящ свършек, който де факто се случи точно както го видях.
А ти признавай и пращай да четем. ;)))
цитирай
9. wonder - Не знам драмата на Димитър Стоянов, ...
24.10.2018 13:05
krumbelosvet написа:
Не знам драмата на Димитър Стоянов, досещам се горе-долу.
Но сравнението с вълците май не е подходящо. Тоя човек не познава вълците, но по-лошо е, че си мисли, че ги познава.
А хората са по-сложни, много, много по.
Май ключат може и илюзии да отключва.


Това е отключена и споделена изповед.
Вълкът е метафора в житейския казус на четеца и мога да обяснявам дъъъълго Защо бащите, които са вълци-единаци, респ. мракобеси жигосват живота на децата си, но... това нито е моя цел, нито чиято и да е интерпретация на живото слово на Димитър, би била автентична без неговия отговор.
цитирай
10. wonder -    На толкова много размисли ме ...
24.10.2018 13:08
lexparsy написа:
   На толкова много размисли ме наведе този постинг, че трябва да си подчертая и да ги сънувам или припомням :-)
   „… ножът трудно би могъл да се вмести трайно в музея на миналото, ако мръвките са кът, а хлябът - невъзможен...“
   А може ли? И трябва ли? Мръвката да бъде велико оръжие… Ами мръвката може да ни Купи с животинския ни нагон… но може и да ни бъде Дарена съчувствено, за да съхраним Човешкото…

   И аз се сетих за много „Стихове-ключове“… и те често не са супер поезия, а малки и кратки позиви за големите „тайни“ на Мирозданието ни… Скрити под носа ни!

Почитания за вдъхновението на този постинг!


Тук "мръвката и ножът" илюстрират Изборите, пред които често човек е положен. И в тази връзка се сещам за безкрайно-прекрасната книга на Айн Ранд "Изворът", в която изборът не бе нито едно от двете, а онази свобода, за която си готов да платиш и с двете. ;)))
цитирай
11. lexparsy - Благодаря за уточнението право в десетката
24.10.2018 13:40
wonder написа:
...
Тук "мръвката и ножът" илюстрират Изборите, пред които често човек е положен. И в тази връзка се сещам за безкрайно-прекрасната книга на Айн Ранд "Изворът", в която изборът не бе нито едно от двете, а онази свобода, за която си готов да платиш и с двете. ;)))

И аз този контекст размислях ...
Всички много неща сме пропуснали... но еднаквото разбиране намираме различно :-)
Непременно ще отворя Айн Ранд "Изворът"...
цитирай
12. krumbelosvet - Простете,
24.10.2018 14:28
То и "Червената шапчица" отключва кво ли не.
Но най-кратко казано (и рисковано, съответно) е, че не човек за човека е вълк, а
ВЪЛКЪТ ЗА ВЪЛКА е Ч О В Е К.
Алфа-вълчицата например, е ГОСПОДАРКА, заедно с алфа-вълка, а не християнка. А алфа-вълкът носи ОТГОВОРНОСТТА за оцеляването на глутницата в сурави условия, и ролата му е БЛАГОСЛОВЕНА от милион години еволюция.
Сравнението е МОЩНО ОРЪЖИЕ, и ЗАДЪЛЖАВА за правдивост, иначе компрометира идеята.
Вълкът не е герая от "Червената шапчица". И не случайно неговият потомък, кучето, е най-добрият приятел на Човека. ЧОВЕКЪТ Е ХАРЕСАЛ ВЪЛКА, ПРЕДИ ТОЙ ДА СТАНЕ КУЧЕ. Тогава и вълкът е харесал човека.
цитирай
13. wonder - Благодаря за уточнението право в ...
24.10.2018 14:55
lexparsy написа:
Благодаря за уточнението право в десетката
И аз този контекст размислях ...
Всички много неща сме пропуснали... но еднаквото разбиране намираме различно :-)
Непременно ще отворя Айн Ранд "Изворът"...


Не става само с отваряне - "Изворът" е абсолютно нестандартен бестселър за правилния човек-творец, следващ съдбата си с устрем и пълна вяра в правдата, чиято цена е себеотричането в името на творческия дух.
Нещо като при Казандзакис - голямото сгромолясване и танцът на Зорбас след него. ;)))
цитирай
14. wonder - Простете, То и "Червената ...
24.10.2018 14:58
krumbelosvet написа:
Простете,
То и "Червената шапчица" отключва кво ли не.
Но най-кратко казано (и рисковано, съответно) е, че не човек за човека е вълк, а
ВЪЛКЪТ ЗА ВЪЛКА е Ч О В Е К.
Алфа-вълчицата например, е ГОСПОДАРКА, заедно с алфа-вълка, а не християнка. А алфа-вълкът носи ОТГОВОРНОСТТА за оцеляването на глутницата в сурави условия, и ролата му е БЛАГОСЛОВЕНА от милион години еволюция.
Сравнението е МОЩНО ОРЪЖИЕ, и ЗАДЪЛЖАВА за правдивост, иначе компрометира идеята.
Вълкът не е герая от "Червената шапчица". И не случайно неговият потомък, кучето, е най-добрият приятел на Човека. ЧОВЕКЪТ Е ХАРЕСАЛ ВЪЛКА, ПРЕДИ ТОЙ ДА СТАНЕ КУЧЕ. Тогава и вълкът е харесал човека.


Много интересна гледна точка за Алфа-мъжкаря! Хареса ми.
цитирай
15. krumbelosvet - 10-месечна внучка
24.10.2018 15:11
Моя 10-месечна внучка, щом чуеше музика, навирваше муцунка и започваше да... пее, ТОЧНО както правят някои кучета. Колко е ДЪЛБОКО родството ни с тоя приятел на човека!!!
цитирай
16. wonder - 10-месечна внучка Моя 10-ме...
24.10.2018 16:48
krumbelosvet написа:
10-месечна внучка
Моя 10-месечна внучка, щом чуеше музика, навирваше муцунка и започваше да... пее, ТОЧНО както правят някои кучета. Колко е ДЪЛБОКО родството ни с тоя приятел на човека!!!


Еййй, да ти е жива и здрава внучката! От това по-голямо щастие няма.
А какво правят кучетата и колко по-умни и добри са от много хора, знам отлично, защото цял живот съм имала кучета. :)))
цитирай
17. stih - С удоволствие прочетох...
24.10.2018 19:38
И твоят стих-изповед, Дела, и споделените в коментаното поле провокират дълбоки размисли зачовека и неговата същност, която се проявява най-добре в трудни моменти от живота.
Благодаря, Дела!

Спомних си за един мой стих, който може би се вписва в темата тук:

Болки човешки

Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.

Боли от недовършени неща;
от срещнати-отминати любови;
от пътища, изгубени в нощта,
когато си потърсил път към Бога.

Боли от всички думи премълчани,
които са очаквали от тебе.
(Мълчанието също прави рани –
разбираш. И като вина ти тегне.)

Боли. И всяка радост ти отнема.
Събудената съвест не прощава.

Какво, че ставаш по-добър със времето,
щом няма как да почнеш отначало?


цитирай
18. wonder - С удоволствие прочетох. . . И твоят ...
24.10.2018 20:29
stih написа:
С удоволствие прочетох...
И твоят стих-изповед, Дела, и споделените в коментаното поле провокират дълбоки размисли зачовека и неговата същност, която се проявява най-добре в трудни моменти от живота.
Благодаря, Дела!

Спомних си за един мой стих, който може би се вписва в темата тук:

Болки човешки

Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.

Боли от недовършени неща;
от срещнати-отминати любови;
от пътища, изгубени в нощта,
когато си потърсил път към Бога.

Боли от всички думи премълчани,
които са очаквали от тебе.
(Мълчанието също прави рани –
разбираш. И като вина ти тегне.)

Боли. И всяка радост ти отнема.
Събудената съвест не прощава.

Какво, че ставаш по-добър със времето,
щом няма как да почнеш отначало?




Мерси, Ели!
Финалните ти гонгове са страхотни!
Браво!

"Боли от всички думи премълчани,
които са очаквали от тебе.
(Мълчанието също прави рани –
разбираш. И като вина ти тегне.)

Боли. И всяка радост ти отнема.
Събудената съвест не прощава.

Какво, че ставаш по-добър със времето,
щом няма как да почнеш отначало?"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15163095
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031