Аз искам да те имам в своя свят -
присъствие на висша откровеност,
любовен пир, най-страстна благодат,
съкровище, разпръснато из мене. 

Аз искам да обичаме така -
отдадени до край и вдъхновени.
И живият ни огън, през вода,
поезии да ражда откровени.    





Графиката е личен архив и обект на авторско право. Рисувана е от Калина Лютова по моят стих "Изненадай ме".

Факт! ;)))
Друго си е да знаеш човека и да четеш в душата му.
Благодаря!

Сред морската нирвана ви изпращам топлосърдечни поздрави и тази истина:
Ако стоиш коленопреклонно пред Бог, можеш да се изправиш пред всеки и всичко.

в любовната лирика, преживяна е, личи.

Любова е божия благодат. ()

Само ПреЖивяното в поезията истински въздига.
Все се чудя на поетите-занаятчии, които Евстати Бурнаски наричаше "ковачи", които празнодумстват измисляйки си свят, любов, преживелици. За тях Иван Методиев написа "Ако читателят се довери на някоя имитация/под принудата на модата, на политическите демагогии или на школските насилия/, светът се превръща във вампир."
И още: "В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…"

Истина е, че "Любова е божия благодат." Затова другите любови свършват, а Божествената ги надживява и има качеството Вечност, съдържа състоянието Хармония и винаги носи печата на Взаимността.
И за мен е кредо, Док.

Помним я твоята морска нирвана ;)
"пак съм аз. И с коси от лъчи си мълвя колко много обичам морето.
Съзерцавам любовно и с нега брега и когато е лято съм светла."

Този ти завет нали мога да го споделям?
"Ако стоиш коленопреклонно пред Бог, можеш да се изправиш пред всеки и всичко."

https://www.youtube/watch?v=j4nffHE7DOw

Даам... можеш - подарявам ти я - мислите, облечени в думи, рядко остават частна собственост! ;)))
А аз през морската нирвана...
Ще се къпя в лъчите на дънни слънца и блещукаща риба ще стана.
И когато с безветрие грабна мига ще съм нечия морска нирвана.

Знам. Много неща.
Мир на духа му!
Имам няколко посвещения от него, но любимото ми е "Свобода" - любимо ми е защото той смяташе, че мен тази дума - Свобода, ме съдържа. Ето го:

СВОБОДА

на Даниела

На лист задрямал кацна пеперуда.
Погали го с крилца и отлетя.
От ласките й листът се събуди.
Но, вместо да се радва, пожълтя.

Избяга палавницата жестока,
а той от късен грях зашеметен,
се спусна подир нея към потока,
готов да падне в бързотечен плен…

Навярно само в буйната вода
смъртта е нов живот и свобода…

Евстати Бурнаски

Благодаря!
Прекасна музика!

Благодаря!
Дай Боже да е все така!
Ти си 25-я човек припознат за мен, от обсебените снисше, в блога. Значи си хубав човек!

Ами... храни Белия вълк по-често! Знаеш... ;)))
И посаждай дървета и цветя винаги когато можеш.

Цветята са родени в светлина.
Ухаят нежно. Галят сетивата.
Сред тях аз ставам нежна и добра.
И хуквам през света на тишината.

Вълнуващ стих и графика:)))

Благодаря!