Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. mt46
4. stela50
5. sparotok
6. getmans1
7. leonleonovpom2
8. kvg55
9. planinitenabulgaria
10. deathmetalverses
11. kolevm38
12. wonder
13. grigorsimov
14. boristodorov56
2. radostinalassa
3. mt46
4. stela50
5. sparotok
6. getmans1
7. leonleonovpom2
8. kvg55
9. planinitenabulgaria
10. deathmetalverses
11. kolevm38
12. wonder
13. grigorsimov
14. boristodorov56
Най-активни
1. missana
2. radostinalassa
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. iw69
7. kvg55
8. iva971
9. writeunlimited
10. belkana
2. radostinalassa
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. iw69
7. kvg55
8. iva971
9. writeunlimited
10. belkana
Постинг
13.09.2018 09:28 -
Прекрасната Маестра Лилия


Понякога Бог праща чудните хора в живота ни в секунди щастие.
https://www.youtube/watch?v=7Dcsf4TWsFQ
https://www.youtube/watch?v=IC52XjboHKM
https://www.youtube/watch?v=1_yjcpHzgeA
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=IC52XjboHKM
https://www.youtube/watch?v=1_yjcpHzgeA
https://www/watch?v=0YU6x0f7HO8
https://www/watch?v=ZbH6y2rufPI
https://www.com/watch?v=8m3km2jOcJM
цитирайhttps://www/watch?v=ZbH6y2rufPI
https://www.com/watch?v=8m3km2jOcJM
3.
planinitenabulgaria -
Макар да нямам почти никакво време за музика, намерих малко:
13.09.2018 23:25
13.09.2018 23:25
Слушах една гениална соната за пиано, наречена /не от Моцарт!/ Сонатата с турския марш. Тя не влиза съвсем в стандарта не само защото има и леко програмен характер, но поради нещо друго:
Класическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век. Приложението на "турската" тема при Моцарт се среща и в третатаа аст на неговия Пети цигулков концерт и другаде, в момента не мога да си спомня произведение. Тежко са преживяли австрийците войната с турците и това е дало отражение в изкуството им.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www.youtube/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
цитирайКласическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век. Приложението на "турската" тема при Моцарт се среща и в третатаа аст на неговия Пети цигулков концерт и другаде, в момента не мога да си спомня произведение. Тежко са преживяли австрийците войната с турците и това е дало отражение в изкуството им.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www.youtube/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
planinitenabulgaria написа:
Слушах една гениална соната за пиано, наречена /не от Моцарт!/ Сонатата с турския марш. Тя не влиза съвсем в стандарта не само защото има и леко програмен характер, но поради нещо друго:
Класическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
Класическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
E, Коста... уникално-прелестна и любима - 11 соната за пиано на Моцарт и то в изпълнение на Даниел Баренбойм. Благодаря ти, че ми я припомни точно на Кръстов ден! Божествена соната, създадена от Божествен композитор и изпълнена от Божествено-талантлив пианист. От мен Баренбойм с Марта Аргерич - 4 ръце на пиано с Моцартовата соната K 448:
https://www.com/watch?v=9iePyP2HOr8
wonder написа:
E, Коста... уникално-прелестна и любима - 11 соната за пиано на Моцарт и то в изпълнение на Даниел Баренбойм. Благодаря ти, че ми я припомни точно на Кръстов ден! Божествена соната, създадена от Божествен композитор и изпълнена от Божествено-талантлив пианист. От мен Баренбойм с Марта Аргерич - 4 ръце на пиано с Моцартовата соната K 448:
https://www/watch?v=9iePyP2HOr8
planinitenabulgaria написа:
Слушах една гениална соната за пиано, наречена /не от Моцарт!/ Сонатата с турския марш. Тя не влиза съвсем в стандарта не само защото има и леко програмен характер, но поради нещо друго:
Класическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
Класическата соната се състои от три части - бърза, бавна, бърза и има оопределена тоналност. Първата и третата част са облигатно в една тоналност, втората е в различна тоналност, съответстваща на основната. Не така прави Моцарт обаче в своята гениална соната в ла мажор.
Првата й част е тема с вариации. При сонатите има тема с вариации, но това развитие е характерно за втората или третата й част. Втората част на сонатата е в същата тоналност, ла мажор, което също не отоваря на архитектониката на произведението. Подходяща за тоналност на соната в ла можор е напр. тоналносттта ре мажор. Така втората част на сонатата се явява като дъпълнителна разработка към първата.
Третата част на Сонатата пък започва в ла минор! Когато започва обаче турският марш сонатата преминава в основната тоналност, ла мажор. Големите майстори чрез клавира могат да разсвирят турските зурни, предвесници на кларинетите, да разбият тъпаните им, да се чуе марша на войниците. Ако намеря записа на Михаил Плетньов ще го пприложа в клип.
Турският марш като музика се прилага след нашествието на турските войски в Австрия към средата на ХVІІ век.
Ето и линк със Сонатата, която чух скоро:
https://www/watch?v=FZ1mj9IaczQ
Приятно слушане!
E, Коста... уникално-прелестна и любима - 11 соната за пиано на Моцарт и то в изпълнение на Даниел Баренбойм. Благодаря ти, че ми я припомни точно на Кръстов ден! Божествена соната, създадена от Божествен композитор и изпълнена от Божествено-талантлив пианист. От мен Баренбойм с Марта Аргерич - 4 ръце на пиано с Моцартовата соната K 448:
https://www/watch?v=9iePyP2HOr8
това е гениалната Соната на Моцарт за два клавира. Произведения за четиири ръце /на един клавир!/ ни е оставил Шуберт.
Днес имах тежки срещи с първенците на Пирот, върху които е спусната задача от мафиоти от Белград за строеж на МВЕЦ-ове в природния парк на Западните покрайнини на територията на Стара планина. Мафията бърза да усвои пари по линията на ЕФРР и подлага на унищожение природата на парка, единственото оцеляло от човешка намеса кътче на Балкана. Пиротчани обаче започват да разбират измамата. По професия енергетик и като любител краевед с големи познания върху региона им, мога много да им помогна.
На път за София прозвуча още едно гениално произведение на Моцарт, неговата Соната с каденцата, писана в Париж, като по времето на това негово пътуване умира майка му.
Първо, що е това каденца, как това понятие се е променило във времето:
Каденцата се изпълнява в края на първата част на произведението, за да може изпълнителят да покаже възможностите си. До времето на класиците каденците, на тема от прозведението, са наистина трудни, но почти всичките не правят смисъл. Няма да посочвам примери, само изтъквам че са предимно към цигулкови концерти. .
Тази практика е прекъсната от класиците. След тях каденците се пишат от автора на произведението, така те се явяват негово продължение. Даваам пример с каденцата Шуман към неговия концерт, но има и други майстори на каденци - ученикът на Моцарт, Хумел, който пише каденци към Моцартовите концерти както самият Моцрат, Крайслер пише каденци към цигулковите концелти на Бетховен и Брамс. Таланти!
Чудо е каденцата на Моцарт в неговата Соната К333. Първо, не върви каденца към соната за солов инструмент. Второ, каденцата му е в края на третата част. С тази каденца Моцарт допълва произведението си - цялото, не само третата част, а след последните акорди аз ставам тъжен, защото един миг от вечността си е отишъл...
Но компизиторите след него са възприели подсказаното им от този гений в едно мъничко проиизведение. Чуйте го.
https://www.youtube/watch?v=oTS1fohQNec
цитирайНа път за София прозвуча още едно гениално произведение на Моцарт, неговата Соната с каденцата, писана в Париж, като по времето на това негово пътуване умира майка му.
Първо, що е това каденца, как това понятие се е променило във времето:
Каденцата се изпълнява в края на първата част на произведението, за да може изпълнителят да покаже възможностите си. До времето на класиците каденците, на тема от прозведението, са наистина трудни, но почти всичките не правят смисъл. Няма да посочвам примери, само изтъквам че са предимно към цигулкови концерти. .
Тази практика е прекъсната от класиците. След тях каденците се пишат от автора на произведението, така те се явяват негово продължение. Даваам пример с каденцата Шуман към неговия концерт, но има и други майстори на каденци - ученикът на Моцарт, Хумел, който пише каденци към Моцартовите концерти както самият Моцрат, Крайслер пише каденци към цигулковите концелти на Бетховен и Брамс. Таланти!
Чудо е каденцата на Моцарт в неговата Соната К333. Първо, не върви каденца към соната за солов инструмент. Второ, каденцата му е в края на третата част. С тази каденца Моцарт допълва произведението си - цялото, не само третата част, а след последните акорди аз ставам тъжен, защото един миг от вечността си е отишъл...
Но компизиторите след него са възприели подсказаното им от този гений в едно мъничко проиизведение. Чуйте го.
https://www.youtube/watch?v=oTS1fohQNec
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Духът се създава
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Отвъд вечността
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. Сърцето ми е клетва и оброк
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Духът се създава
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Отвъд вечността
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. Сърцето ми е клетва и оброк
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница