Не ме заричай! Аз сама го сторих.
Ще плисне дъжд в сърцето. И ще светне. 
Ще си говорим - кой с кого, отгоре.
Преплетени ще са завинаги ръцете ни.

Не ме обичай! Аз сама обичам.
Разлистена от твоя мисъл, чакам
в любовния ни свят да съм ти всичко. 
И с капка светлина да сбориш мрака.

Не ме забравяй! Аз ще те забравя. 
Объркан е стихът на твойто минало. 
Научи ме как феникс се спасява.
Аз на любов научих те завинаги.  

както винаги.

но и за художника-график!

Веднага оцвети атмосферата. ;)

Хехе, а ноосферата? ;)))

Благодаря! :)))
Приемам го като комплимент към Любовта - най-висшата Доминанта в Космоса.

Графиката е от общата ни книга с Ясен Ведрин "Дъх от огън".
И е на художничката Калина Лютова - красива, ефирна и благородна душа.
Благодаря!

Комплименти и от мене за тази наистина оригинална любовна поезия.
Прозвуча ми и като текст на песен… Пробвала ли си с някой композитор ? :-)

Инертна съм на тема "песни". ;)))
Словото е хляба за душата.
Благодаря!

Аз спирам тук, за да се уча...
Благодаря, Дела!

Ели, ти си от тези, които са се родили научени.
Имаш цветни идеи и пеещи думи, които носят смисъл.
Поет не се става - това е дар свише, който се лее отвътре-навън и си идваш с него в този живот. :)))

Поздравления, Дела !

Благодаря!