Когато малките неща 
отглеждат цялото от части
и през живота ни смъртта 
отправя първото причастие,
осмисляме света за миг 
и преподреждаме по смисъл
кое за нас е по-велико 
в Божественото ни орисване.  

Избрали всеки ценен дар, 
оставяме се на съдбата.
Четем небесния буквар. 
Долюбваме се – брат със брата.
И чак когато разберем, 
че сме орисани на вечност.
Приемаме се без дилеми 
и се заклеваме в човечност.

Библията ли имаш предвид или Панепистемията?
А иначе Един е Бог - права си, но много са Букварите му.

Последен стих, мила, не важи за всички. А би било добре да е така.

Важи за всички, но някои пропускат посоки в Пътя си.

Не е лошо.
Когато не пишеш изгъзици, си добра.
Чу

Ако разбираше "изгъзиците" ми, бих помислила, че си умен.

Пожелавам хубаво лято на всички ви!
Радвайте се, усмихвайте се и се обичайте!
Адио с един мноооого стар мой стих:

Твойто чудо


Спя на пресекулки. Дишам пак така.
Някакви светулки гонят ми съня.

Пълнят ми очите с чудна светлина.
После с тях излита моята душа.
Колко е прекрасно! Идва пак деня.
Срещам с нови страсти тази синева.
Лудо и щастливо – чувство и копнеж.
Пролетно и диво, луднало в цъфтеж
смее се сърцето. Утро е. Вали.
Мое е небето в твоите очи.

С вятъра се буди светлата искра.
Искам твойто чудо в моята душа.

Хубав коментар, но ще отговоря като кажеш кой си.

Ами да, и според мене, точно в дребните неща откриваме нашата същност. Те са кристализиралия израз на личното ни разбиране за света. А някои ни карат да си обясняваме и преподреждаме света чрез велики дилеми, които са само послания на мъдри и към личното ни осъзнаване, наречено човечност.
А осъзнаването е възприемането на Всичко Заедно…
Също като прекрасния ти стих в коментара „Твойто чудо“… за пример :-)

Пожелавам много прекрасни, но и споделени дребни неща :-)

П.П. lexparsy, съм ако пак изляза анонимен. случва се редовно, като смениш нет-връзката а не си рестартирал профила…
Спря тока зарад‘ гръмотевиците :-)
Моля изтрий другия коментар.

Детайлът като част от Небесната Геометрия на простичките неща, винаги е консиерж на послание, което без вглеждане и съзерцание, няма да проговори и да донесе подарък за нас. ;)))
Детайлът винаги е повод на наука и оповестяване, за размисъл и емоция. Малките неща правят Цялото.
Има една милостива склонност, у хората, да отминават дребните неща, без оглед, че те съставляват цялото.
Всичко Заедно като възприятие е трудно постижимо за повечето хора, заради липсата им на недуално мислене и възприемане на цяло-частите чрез... интегралната психология. ;)))

Някой гледа детайлите. Друг цялото. Трети нищо не вижда. /нищо лично/
:)))

Мъдри прозрения, изразени в изящна форма.
Въздействащ стих!

Цялочаостите /респ. детайла и цялото/ просто Са. И Да! - гледащите не са Виждащите. ;)))
Фрагментирането на цяло-частите и после синтеза им до оцялостяване във Всичкото, често ни води до прозрения отвъд видимото и ни вписва в колодата на всемира по един неповторим надегоистичен начин, оспорващ единствено себе си.
Да вземем например Любовта като Свобода...
Дали ще се обобществим чрез Хегеловите триади, Юнгианското инобитие или с всичкознанието на Уилбъровата интегрална духовност е все едно, ако сме стъпили здраво на пътя с желание да се самопозовем на собствената си мъдрост, чиято глобалност не води навън, а навътре и чиято споделеност отключва в нас надбитийната ни принадлежност към духовната неосмисленост, наречена любов. И това е свободата...
Не приемам нищо лично, спокойно. ;)))

Виконт, изчезна ти коментарът. Но Да! - прав си. ;)))

Благодаря, Елице! :)))
Всеки периодично преминава през своето Инстаурацио магна и се детайлизира в целостта си.

С тази тирада ме омая и се чудя какво да прая. Размислям просто, като толтек, запомнил нещо от дядо си.
:)))

Ако ще следваш толтекската мъдрост виж "Четирите споразумения", "Умението да обичаш", "Толтекското изкуство на живота и смъртта" на Дон Мигел Руис. :)))

Много хубаво и човеколюбиво е написано- браво!

Сърдечно благодаря!