Маестрото на барока и ваятелят на живи статуи, вълшебникът  Джовани Лоренцо Бернини е Шекспир на скулптурата и много други изкуства. Гениите винаги са одарени от няколко таланта, един, от които ненадминат за всички времена. Мраморните му скулптури са въздействащи трансформатори на светлината, приказки от филигранен мрамор, чиито страстни движения са толкова очарователни, че усещаш полета на телата, танца на душите и оставаш хипнотизиран от посланията в тях.





Бернини е най-интуитивният и чувствителен скулптор, талантлив писател /поставя над 40 комедии/, режисьор и сценарист, художник на малки платна /масло/, всестранно развита и гениална личност. Сътворява дори красиви аксесоари като лампиони, маси, огледала и др. декорации, театрално-сценични механизми и пр.  





Прозерпина е дъщеря на Юпитер и Церера /Деметра и Зевс/. Отвлечена е от Плутон и става царица на подземното царство. Легендата е аналог на гръцкия мит за Персефона и Хадес. Персефона била умопомрачително красива. Ръката `и искали и богове, и смъртни. Отказала на Аполон и Посейдон. Но когато я зърнал Хадес, той накарал Гея да `и покаже красивото, невиждано до тогава цвете - теменужка и захласната по цветето, тя бива отвлечена от Хадес и става негова съпруга. 





Нажалена от загубана на дъщеря си, Деметра - богинята на плодородието изпада в отчаяние и всичко на земята погива. Умирали растенията, птиците, животните... И тогава Зевс измолил от брат си - Хадес, да върне Персефона на майка `и, за да не загине Земята. Той се съгласил, но когато я провождал `и дал няколко зърна от нар - символ на брачния съюз и тя се влюбила в Хадес, като никога не го изоставила. Прекарвала с него в подземното царство 1/3 от годината, а 2/3 се връщала на Олимп и на земята всичко оживявало и разцъфтявало, а когато се връщала при съпруга си - птиците отлитали и замлъквали, растенията погивали и идвала зимата. 





Дали случайно Бернини вае гръцки митове? Интуитивните му скулптурни композиции са 3 и в основата им лежат гръцки митове. Напр. красивата му скулптура за троянския герой Еней, син на принц Анхис и богинята Афродита (Венера)., както и великолепната му композиция "Дафне и Аполон". След падането на Троя, Еней, начело на група оцелели, напуснал града и както твърдят елините, установявайки се до река Тибър,  той и потомците му създават Рим. С него  са синът му Асканий и баща му Анхис. След дълго обикаляне сред различни земи, Еней и близките му се установили до река Тибър, гдето му е предсказано, че потомците му ще създадат бъдещата държава.
Тази скулптурна композиция /любимата ми/ ще представя в отделен постинг.





Забележете динамиката във фигурите, мускулатурата, която се движи, пръстите на Плутон, изваяни от мрамор, а сякаш потъващи в меката плът на Прозерпина. Живостта на усещането е уникална. Светлината, движението, магията на фигурите са потресаващо реални и красиви.





През 1853 г. е открит астероид, който веднага е кръстен на богинята Прозерпина. В астрологията Прозерпина е планета оказваща въздействие върху живота на човек към промяна. Тя е посредник между зримото и незримото, между горния и долния смят, между светлото и тъмното, между живите и мъртвите. Тя олицетворява знака на Девата и отговаря за поведението на човека. От нея идва мъдростта: "Изречената мисъл е лъжа."





Две от красивите скулптури, които показах в предишния постинг, в базиликата на Ватикана "Св. Петър" са на Бернини - скулптурата на Св. Лонгин и тази на маркграфинята Матилда Тосканска. 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2018/06/04/shediovrite-v-san-pietro.1611507 


NB! Снимките са личен архив и са правени от фотографа Джузепе Кандидо.

Вълшебството на мраморните скулптури, майсторството в изобразяване косите, козината, дори на вените по крайниците на хора и животни, и дантелената филигранна мраморна плетеница в различните елементи на архитектурата на църкви и сгради. Това, което успях да "крадна" въпреки забраните за фотографиране ми доставя огромно удоволствие при преразглеждане със средствата на цифровата фотография на всеки детайл, който в момента дори не съм забелязал.

”Изречената мисъл е лъжа” ми напомни.
По памет: на тази планета няма рационална мисъл и всичко, което се счита за здрав разум тук, кара останалата част от Вселената да настръхва от ужас.
Там няма настръхване и ужас, но да го хванем ние.
:)))

Мраморът оживява...
Благодаря, Wonder !

Има и по-удивителни места, но там са Микеланджело и Бернини. А те са посланици, чиито произведения говорят на поколенията далеч след тях и то нечувани неща. ;)))
Днес ходих на изложбата на картини в Нац. Художествена галерия в София - в момента там шества духът на Бернини с картини, неговите ученици, Джованни Баттиста Гаулли по-известен като ил Бачичио /ако си ходил в Ил Джезу в Рим, той е рисувал тавана - буффф! нещо страхотно е./ и др. А най-красивото нещо там в момента е Съкровището на аргонавтите. :)))

Относно детайла, ще кача по-късно, триглавото куче Цербер, което е част от композицията по-горе. Ама какви очи, какви кучешки глави и тяло... И все пак при тези живи статуи, най-страхотното усещане е преминаването на вятъра и светлината.

Така де..., който и да го е казал - прав е. Аз затова съм с Емоциото напред, а не с Рациото. ;)))

Радвам се, че те радвам, Вили! Естетът в теб оценява красотата, която е вечна.

Голяма благодарност wonder че образоваш и потапяш читателите във вълшебния свят на това изкуство.
Аз лично потръпвам от възхищение, но и леко негодувание, когато правя разлика със сегашното ни „цивилизовано изкуство“.
Колко много не знаем…
Моите почитания!

Красотата, във всичките и форми, е за споделяне. Когато учех латински, първата сентенция, впечатлила ме с дълбочината си, беше: "Нон схоле - сет вите дисцимус." - "Ние учим не за училището, а за живота." Та в този смисъл се учим докато сме живи и не е вярно, че когато трупаш познание - трупаш печал. ;))) Достатъчно е да знаеш какво да изчистиш от собствените си Авгиеви обори.

си зададох „сложния въпрос“… а бе Как ли го постигат това съвършенство ?
И извини ако припомня простия тривиален отговор на скулптора: „Аз просто видях, представих си го, съпричувствах го, и махнах излишното от камъка“ :-)

Красиво и реалистично!
А по повод оная мисъл за познанието искам да споделя нещо, което просто съм запомнила и не знам къде и кога съм прочела:
Колкото повече разбирам, толкова повече страдам. Колкото повече зная, толкова повече се терзая. Но моята проницателност е съразмерна с моята печал, а упорството ми - с моето отчаяние.
Та оттам навярно и: Който малко знае, нито се терзае, нито страда за нещо, просто живот си живее....
И си мисля: Защо ли толкова учих и треперех преди или по време на изпити, като има хора, които прекрасно живеят и тъпи.
Ето затова трупам печал.

Поздрав, мила и благодаря!

Тези думи на Микеланджело са предшествани от едни други: "Господи, направи така, че винаги да искам повече, отколкото съм способен да постигна!" И сам казва как го постига: "Създадох в ума си представа за Давид и просто издялах всичко, което не беше Давид."
Гениите имат пряка връзка с Бог и съвършенството, което постигат е диктат от Твореца. Никое самоцелно творчество не е смислено, щом не носи Божествено послание. В особена степен това важи за флагмана на всички изкуства - Поезията.

Не е страшно да трупаш печал, важното е да умееш да я чистиш когато количеството `и превиши качеството. ;)))
И понеже се опитвам да прочета всичко, което е изказал Микеланджело, а то е много, ето още едни негови прозрения: "Господи, освободи ме от самия мен, за да мога да ти служа!", защото "Живея и любя в чистата Божия светлина."
Той е знаел, че Изкуството "изисква целия човек по всяко време". В съвременното творчество, пъчейки се с измислени награди, еднодневките-поети "поетизират" главно егото си, а през останалото време са подлеци, мерзавци и завистливци, което ги доближава повече до вампирията в изкуството, отколкото да хармонията, вдъхвана от Бог, когато си призван. :)))

http://wonder.blog/izkustvo/2011/12/19/vampiriiata-v-izkustvoto.869300

И една от любимите ми мисли на Микеланджело: "Вашето величие е толкова голямо, колкото високи са хоризонтите ви."
Той вярва, че съзерцанието на хубавите неща, благотвои на душата и я озарява. Вероятно затова изкуството, което оставя след себе си, въздейства с непреходна сила, показвайки боговдъхновението.

Микеланджело се подписва само под Пиета и от там насетне не слага подписа си на нито една своя творба, защото знае, че сътвореното от неговия гений никога няма да бъде сбъркано с работата на друг велик творец.
Той е имал самосъзнание колко огромен е таланта му. И го е следвал неотклонно през целия си живот въпреки съпътстващата го перманента завист сред другите майстори - от учителят му за кратко Гирландайо до Леонардо да Винчи.

С възхищение съзерцавам неръкотворните скулптурни творби на великите италиански майстори и не мога да се наситя на тяхната Човешка красота! Имам чувство, че наблюдавам великолепен театрален спектакъл на реални богове и богини.
Струва ми се, че Бернини не случайно е изваял ужасния образ на триглавия Цербер, една от главите на който е отворила страховита паст към нежното стъпало на Прозерпина - контрастът е ослепителен...
Все пак тези скулптурни шедьоври според мен не може да не са понесли някаква степен на реставриране - времето вековно е безмилостно...

по-живо от живото! Винаги съм се възхищавал на майстор ството на Бернини, когато извайва воали върху фигурите. Тези воали са прозрачни! Благодаря ти, за прекрасните постинги!

Брависимо и за мисълта, че ако творецът има няколко таланта, освен гений той е и
/вестранно развита/ личност....

Поставям Бернини до Микеланджело като титаничност на таланта. И двамата ти разбъркват душата с красота, която е непреходна и непринадлежна на този свят, а има Божествена проекция и е облъхната от Дъха на Бог.

Даам... и виждаш вятъра във воала и чувстваш движението на фигурата, туптенето на сърцето, ефирността на ръцете, които довършват започнат размах... Чудо!

Всички гении имат по няколко таланта, в които са мнооого добри, но в един са недостижими, защото им е Божий дар.