Очите на поетите са сън –
дълбок и чист, тревожен и безкраен.
Перата им, извайват нежен звън,
И списват по звездите всяка тайна. 

Ръцете на поетите са вик,
на копие понесъл тишината.
И стигмите Исусови от стих,
потъват в дълбините на душата.  

Сърцата на поетите са жар,
в която нестинарите са много,
и в свойта дан - словесния олтар,
поетите са стих-сълза от Бога.

 

Великолепно творение, пълно с житейска мъдрост и истина.

Поздрав от мен:

https://www.youtube/watch?v=EMkELvW39oE

И Сълзи...

Сълзите светят винаги красиви –
бъди за тяхна истина готов!
Сълзите гневни, скръбни, милостиви
са нашата грамотност за любов.

Сърцата на поетите са жар,
в която нестинарите са много,
и в свойта дан - словесния олтар,
поетите са стих-сълза от Бога.

Като нерелигиозен (невярващ в Бог), тук възприемам Бога като висша ЦЕННОСТ, като Човек, като идеал за Човек, в осъществимостта на който дълбоко вярвам.

Финалното `и стихотворение. :)))
Благодаря за прекрасния Прелюд!
Небесна музика...

Поетите са светлините сред сенките и затова всички искаме да се докоснем до тях. ;)
Копнежът към творческия елексир, ако взема последните думи всеки куплет на стиха ти, съществува защото е "Тайна в душата от Бога". Благодаря за това щастие!

Да! :)))
И аз не съм религиозна, но вярвам в Бог като Творец на Вселената и всички нас - прашинки в Космоса на Съ-творението.
Човекът е Бог в развитие, както и злото е нееволюирало добро.
Благодаря за хубавия и размислящ коментар!

Чудесна хрумка! :)))
Благодаря!
А искаш ли да цитирам строфа от твой ненадминат стих в тази посока? ;)))

Сърдечен поздрав!

Благодаря!
Вдъхновено е от поет и е посветено на поет.
Всеки, в даден миг през живота си, е бил за някой друг стих-сълза...

Поздрав поетесо с огнено сърце.

Благодаря, Пролет с бяла душа!

https://www7/play:760694df

тук и аз се парнах ;-)

Чак сега се прибрах и съзрях това поетично съвършенство!

"Ръцете на поетите са вик,
на копие понесъл тишината.
И стигмите Исусови от стих,
потъват в дълбините на душата."

От това боли.

Поетите са фениксови - и от пепелищата излитат право нагоре. ;)))

Благодаря! Но...
Узнах, че съвършенството е скучно ако не е предшествано от онези забивки в земята с човката надолу, като при Джонатан Ливингстън Чайката. :)))

А мен ме боли от това, защото е казано преди 5 века, а звучи толкова актуално и днес:

"Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата. "

на стиховете ти харесвам, защото бликат направо от сърцето -точно както и сълзите!***

Така е, ЕлиНели... от сърцето блика всичко безценно.
А щом ти спомена името веднага ми долита асоциацията с онази Нели:


"Звездите среднощни
Не са по-разкошни
От нейните чудни очи!
И пурпурът златен
На ден благодатен
Залязва — изчезва — мълчи
пред златните къдри на моята Нелли,
изплели вълни от лъчи..."

Поздрави и от мен.

Прочетох с удоволствие!

Днес много пишат стихове, но не всички са поети.
Само тези, които с очи, ръце и сърце откриват и утвърждават красивото и доброто в живота, заслужават твоите думи, Уондер.
Благословена е Дарбата ти!

Харесано, любимо...
Поздравления, Дела !

Поетите и поетесите са богове.

Аз се замислих, музикалния ми поздрав не бе съвсем прецизен, той е молитва. А трябваше да бъде радост, идваща от две страни - от тази на поета и тази на прехваналатите красотата на творбата му. Така е в хорала на Кантата №147 от Бах. Радостта идва от едната страна на река Йордан, после от другата, накрая става всеобща. Аз съм Ти изпращал вече този поздрав, но и сега му е мястото.
Още веднаж поздрави за прекрасното стихо!

"Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата. "

Естествено, че не е... Сложила съм го в кавички и съм написала, че е създаден преди 5 века. ;)))
Това е 66 сонет на Шекспир, но в превод на Кирил Кадийски.
Уникален превод!
А Шекспировият стих звучи и днес злободневно, уви!

Като всички други хора, но целунати от Бог.

Благодаря!
А река Йордан е едно от удивителните кътчета, в които вселената ни докосва с Божествената си принадлежност.

Вече не помня, но явно и при теб е долетяла моята "Оцеляла от обич". :)))
Благодаря, Таня!

Елице, чудна птице, знам... сърцето ти е поетичен храм. Не пускай в него идолопоклонници. И остани все така прекрасна!
Благодаря!

Благодаря, Младене! :)))

А аз с радост забелязах завръщането ти!
Благодаря!

Поздрави и възхищения !

Сърдечно благодаря! :)))

Безмерно красиво и мъдро е стихотворението, Дела, нашепнато от твоя Бог!
Пази душата и ръцете си чисти!...
Голямо Благодаря!

Пазя ги, Томич!
И Бог да ни пази!
Благодаря!