1. Агнешко в сос от копър ала Реймънд Чандлър - "Нуждаех се от маса за двама в "Максим", стотачка в джоба и разкошна блондинка. Разполагах с агнешко бутче и никаква улика."
2. Яйца с естрагон ала Джейн Остин - "Френският естрагон е аристократ сред подправките и макар според мен да е прекалено добър за яйцата ти не мога да отрека, че добре ще се съчетае с тях."
3. Бърза японска супа ала Франц Кафка - "Сега гостите поглеждаха към него сякаш бе подчинен, чиято нескопосност бави вечерята им."
4. Шоколадова торта ала Ървин Уелш - "Мера брашното, ама като глеам, браче, таа планина бел прах, чесно ти каам, на косам съм да забиа нос вътре, бал съм го."
5. Тирамису ала Марсел Пруст - "Невидими за останалите, ние се заприказвахме; скрит зад хризантемите и съзнаващ, че никой няма да види колко глупаво изглеждам, аз събрах кураж, решен да я помоля да стане моя жена още тогава, на мига, но когато отворих уста да проговоря, тя нежно напъха в устата ми лъжичка от възхитителния крем и аз онемях."
6. Петел във винена марината ала Габриел Гарсия Маркес - "Отец Антонио дел Сакрамент дел Алтар Кастанеда седеше в градината и наблюдаваше как следобедът си умира."
7. Ризото с гъби ала Джон Стайнбек - "Онова, което доскоро приличаше на купичка дървени кори бе придобило наситения цвят на задушено месо; виненокафявите багри на напоена с влага почва бяха заменили сухата като мазилка аризонска земя."
8. Пълнени обезкостени пилета ала Маркиз дьо Сад - "Тогава взе игла и конец, заши отверстията им и с потупвания върна на жестоко обезобразените им телца предишната форма."
9. Черешов сладкиш "клафути" ала Вирджиния Улф - "Много спокойно прибави едно яйце: та нали бе потомка на онзи отколешен род френски благородници, които поколения наред по женска линия внасяха своето изкуство и енергия, своя усет за цвят и форма, интелект и достойнство в мудна Англия?"
10. Задушен заек "фенката" ала Омир - "Когато зората розовопръста, родена от здрача погалила хоризонта, Одисей се надигнал от постелята си и метнал лъка си връз рамо."
11. Пиле по виетнамски ала Греъм Грийн - "Ритуалистично нарязах гърдите на тънки ленти. Бялата плът лежеше в чинията като накълцан договор и аз побързах да я изсипя в маринатата."
12. Морски език по нормандски ала Хорхе Луис Борхес - "Той отцедил мидите и отново ги залял със сладка вода, тъй чужда на природата им, и изхвърлил като негодни онези, които отказвали да се затворят при почукване."
13. Печен сандвич със сирене ала Харолд Пинтър - "Хърли. (Поглежда в хладилника.) Можеш да ползваш телефона. Защо не се обадиш на дъщеря си? Клак. По това време? Късно е, ще й се обадя утре. Бездруго тази вечер няма да иска да дойде, започва работа много рано."
14. Лучена тарта ала Джефри Чосър - "На набрашнен плот тънка кора разточете, поръсете с мащерка и в дълбока тава разстелете, по ръба с ножа я оформете и в този ред, докато изпръхне я печете на газ степен пет."

всичко ми звучи нереално

Не е нереално ако сте чели изброените автори. ;)))
Иначе всичко е възможно.

Къде го намери? Поздрави! :)

Хахаххх... те ме намериха.
Искрено се забавлявах.

:)))

Месестият пръст на Ли почукваше гумената паничка. Хорас сложи ръце върху тютюневия тезгях с дланите нагоре.
— Ако не се лъжа, имам да ти давам пари, много пари — почна той направо.
Зъбите на Ли лъснаха. Хареса му това начало, тъй различно от всичко останало, което бе чувал. Важно кимна, ала реши да изчака целия номер. :))))

Но само имената им не мога да запомня, камо ли... :)
Благодарности!

Хехе, Стайнбек - "Улица Консервна".

Спомням си "Дългът към удоволствието" на Ланчестър... с Първото зимно меню. ;)))
Или пък това:

"Всъщност нашите непоносимости ни дефинират, като ни изолират от онова, което е извън нас: те изолират индивида от света по начин, недостъпен за твърде баналната палитра от предпочитания. "Чревоугодничеството е оценъчен акт, чрез който изразяваме афинитета си към нещата, които отговарят на вкуса ни, пред онези, които не отговарят на вкуса ни" (Брия-Саварен). Да харесаш нещо означава да желаеш да го поемеш и така да се подчиниш на света – доброволен акт, чрез който частично се примиряваш със смъртта. Обратно, непоносимостта затвърждава периметъра, отделящ индивида от света, и ясно дефинира обекта, попаднал в обсега ѝ. Всяка непоносимост е тържество на самоопределението, разграничението и отцеплението – тоест тържество на живота."