132 мили древно проклятие, 
сбъднато в 6000 кръста.
Отмаляла земята от кървища, смятала,
че чадата страдални възкръсват.

Нови пинии с корени древното пият
от смъртта на свободните роби.
А Спартак през очите ни горестно вие,
помнен в тая безумна прокоба.

Капуа, нито Рим помнят Апиа виа,
освен за разходка невръстна.
Душите човешки от болката пият
и разпват Спартак… на 6000 кръста.

 

*Виа Апия се свързва и с въстанието /73-71 пр.н.е/ на тракиеца-медиец Спартак /роден на територията на днешен гр. Сандански/., след потушаването  на което, 6000 въстанали роби са разпънати по протежението на пътя.

Разпнатите все пак са победили.

http://wonder.blog/izkustvo/2009/02/13/via-dolorosa.290419

Но, явно свободата на духа е по-ценна от обикновената. Екскурзовода ни заведе на Via Apia. Все още не сме минали по Via-dolorosa. Ще се задоволим с прекрасния ти стих, провокиращ видения...

Земята не смята. Смятат хората, Дела. Но мъртвите не възкръсват. И не побеждават. Смъртта не е победа.
Живите могат само да се възползват от тяхната смърт.

Свободата, истината и любовта са най-висшите духовни достижения, Джани.
Знаеш...

Земята е свята. А смърт няма. Има само преминаване на духа в различни състояния и те всичките са отвъд живота и смъртта. А и пожелани временно.
В този смисъл, Бумеранг, правотата е на твоя страна - победи няма.

Свободата на духа, силата на вярата и любовта, отвеждат неминуемо
до истината... и до победата...
Поздрави, Дела !

МиЛАЙдо, спри да досадничиш, коментирайки коментарите из чуждите блогове. Това освен признак на ниска култура е и перманентно свидетелство за липсата на първите ти 7 годинки. Ще те трия нон стоп заради скучната ти досадност и логорейна злонамереност. Баста! ;)))

Благодаря, Таня!
А правият път е Добротата. :)))

Харесвам звукописа в твоите стихове - вае образ и емоция, постига внушения! Поздрави, Дела!

Благодаря!