Светнало, бистро и ручейно щастие!
Блясват в пендарите слънчеви зайци.
Миг, през зеленото, шари контраста.
В мисли разцъфнали гинем от страсти. 



Миг през лилавото - аура ангелска,
в мен начертава те с бурен екстаз.
Сън ли е, сянка от минало щастие...
все едно щом пак си моят Пегас.




Буффф! в маргаритите с тичинки жлътнали - 
рано пробудено чувство на свян.
Много сме, търсим се, литваме, хлътваме...
Колко сме приказни! Слънчев гердан...





Птиците звъннали в пролет отключена,
сякаш е древна, вълшебна врата.
Стъпваме в росното, цветно се случваме -
малки вселени добра синева.

като всичко, написано от теб.

Ще черпиш ли една мандарина? ;)

Импровизиция върху цветовете на най-големия художник - Природата! ;)))

Това е нерандзина и надали ще ти хареса на вкус. Но за сладко е превъзходна. Преди няколко години се научих да правя сладка и съм царица на смокиновото. ;)))
Неранзата е вид античен цитрон. В древността това дори се е наричало Мидийска ябълка. Всичко е било ябълки: прасковата - персийска ябълка, кайсията - арменска ябълка и пр. Абе "Гощавка за суфисти".

Рисуваш с думи! Потърсих и петолиние - толкова песенно ми прозвуча!
Поздрави, Дела!

Има даже някаква маршова стъпка в стиха - "марш на цветята" :)

Чакайте само да видите Константинополската акация какво чудо е! :)))

Природата ме вдъхновява. Често пея из гората и край морето.
Има и доказателства в блога. Но визуални. ;)))

Мога дълго сама да мълча на брега. После мога с вихрушки от думи
да разказвам за шепота морски в кръвта и да качвам житейските друми.
Ако видите някой да пее на глас пак пиратската песен „Елена”
ще съм аз и отново в отнесен захлас ще пулсирам сред морските вени.
Ще се къпя в лъчите на дънни слънца и блещукаща риба ще стана.
И когато с безветрие грабна мига ще съм нечия морска нирвана.

Хубаво е когато четеш поезия да чуваш музика и когато гледаш картина да чуваш поезия. :)))
Тази година съм посадила залпове от цветя в жълто-оранжево-червената гама и ако ги отгледам ще снимам.

живителност

Поздравления,
Криси

пъстроцветно нежно, топло обично...
слънчево усмихнато...
Щастливи дни, Дела !

Поздрав с едно произведение, също вдъхновено от пролетта:
https://www.youtube/watch?v=Sfm-zJLYWB8

Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.
За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.

Благодарствени реверанси!

Щастливи и на теб, Таня!

Мечтай мечтите си с любов голяма,
очаквай чудото на всеки ден.
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен.

Благодаря!
И от мен поздрави и песни! :)))

www.youtube/watch?v=AU_PuF59E5g

Съчетанието _ цвят, форма, слово е чудесна находка. Лъч от ежедневието, който формира аромата на творчеството!
Поздрави.

Този хармоничен коментар... ухае на поет! ;)))
Благодаря!

Житейските ни пътища различни са
в търсене на радостта желана!
От цветни мигове осеяни,
те водят към небесната нирвана!
Прекрасна си, Wonder!
Като живота с неговите плодове омайни!:)

Сърдечно благодаря, Инел! :)))

идвам винаги с доверчиво разтворени сетива - защото знам, че ще ми ги изпълниш с красиво и топло, и с всецялост. Обичам ти думите, усещането за свят и светлата форма, която всеки път струи от мислите ти, но тези лястовичета ... вярвай, като гривни по ръцете си ги почувствах! Сигурно като отворя очи на сутринта, първо китките си ще погледна.***:)

За очи като твоите си заслужава цветнописа, Елинели! :)))
Да можеш не просто да гледаш, а да виждаш - това е достижение на светлия дух и на хората красиви отвътре.

своето време чистене. Да си дойдеш - когато. Ще си те чакам. Звездничкото ми усещане за красота си. Прегръщ ***

Благодаря! :)))

Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.

го знаеш, но нека ти го пошепна пак - те ***

Хаха, сега вече ни излезе име! ;)))))))
Светулка!