Най-големият манастир в България и едно от чудесата ни, със статут на отделно селище-светилище. Пет етажа, 24 м високи каменни стени, разгърната застроена площ - 5500 кв.м, двор - 8800 кв.м и над 300 монашески килии. Дърворезбовани чардаци, арки, стълби, 2 порти – Самоковска и Дупнишка, 30 стаи за гости, метоси, стопански постройки, параклиси, музей, магерница с комин висок 22 м, книжарници, игуменарница, трапезария, болница, библиотека, клисарница, съдохранилницата, мн. домакински и складови помещения, съществува дори арест, Хрельовата кула, на чиито връх се намира параклиса "Св. Преображение" и църквата "Рождество Богородично" с изумителните стенописни шедьоври, днес реставрирани и в прекрасно състояние.




http://www.pravoslavieto.com/manastiri/rilski/svetini.htm





http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm

                       

Рилският манастир е обявен за Национален музей през 1961 г. и е монашеска обител от 1968 г., а през 1976г. е обявен за национален исторически резерват. През 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Местоположението на манастира е променяно два пъти. Няколко пъти той е бил разрушаван напълно и изграждан отново. Кулата е кръстена не случайно на българския Владетел Хрельо Драговол, който го реставрира и обновява през XIV век. Другите сгради са от XIX век, след като са построени отново, след голям пожар. Пещерата, в която е живял Иван Рилски е вградена в църквата "Успение на св. Иван Рилски" и се намира източно от манастира.

                       

  Повече от пет века в манастирската църква се съхраняват мощите на светеца Иван Рилски. От няколко години и мощите на още 32-ма светци /изобразени са на иконата по-горе/. През 1378 г. цар Иван Шишман дава с Грамота на Рилската обител над 20 села с прилежащите им земи като феодално владение на манастира.

                           


Един от безспорните и уникални шедьоври на Рилския манастир е Рафаиловият кръст. Монахът Рафаил го е дърворезбовал върху цяло парче чемшир. В продължение на 12 години под лупа с иглички е дърворезбовал върху 80-сантиметровия кръст, 36 библейски сцени, съдържащи 600 миниатюрни фигури. Кръстът е шедьовър на миниатюрното изкуство. Завършен е през 1802 г., а  монахът ослепял. Уникалният кръст съдържа: Тайната вечеря, Възнесение Господне – Спасов ден, Петдесетница, Разпятие Христово, Въздвижение на честния кръст Господен – Кръстов ден и др. Сцените са съобразени с последователността на Евангелските събития.  

http://www.rilamonastery.pmg-blg.com/Arhitektura_bg.htm

Върна ме в един период от живота ми, Дела, който обхваща над 50 години. Запознаването ми с Рила започна от Боровец, но изходната ми точка през летата за години напред страна Рилският манастир. Светецът, който си иизбрах за свой и се моля на Него е Св. Иван Рилский. На неговото ме направих оброк на Балкана над основите от разрушен манастир, на неговото име направих минипараклис до вилата си. Много спомени имам около Рилския манастир, сега ще спомена само два:
Минавах маршрута по Бричебор от х. Рибни езера покрай Карагьола и после нагоре през Седемте Джендемските езера. Джендемът е старото ииме на вр. Рилец. Още имаше овчари по пасищата горе, но това лято имаше много вълци. Продължих с намерение да слеза при реките Рилска и Илийна, но горе на поляна току под билото попаднах на три момичета, студентки за медицински сестри. Тръгнали за боровинки и гъби, заблудили се в планината, качили се чак на биото и пренощувари там. Бяха с напукани устни, отчаяни. Те искат да слеза в манастира и да им изпратя хора с коне, защоото не могат да вървят. Убедих ти да тръгнат. По тъмно слюзохме на Рилския манастир. Спасих трии живота.
При друг маршрут пак там почивах при скалите Черней, легнал неподвижно на гръб. Двойка орли закръжи над мен, после кацна на скалата Черней, на метри от мен. След малко орлите подсочиха без да си отварят крилата, после ги отвориха, вятърът ги пое нагора и пак закръжиха над мен без да махат криле.. По-красиво нещо от тази двойка орли, тип царски, не бях виждал. Минаха много години, но когато съм на скалата над пещерата на Св. Иван Рилски, от където тези скали се виждат, все поглеждам нагоре. На крилете на зрителната си памет сега съм на вр. Водния чал и разглеждам трите Рибни изера, най-високото от които - Карагьол, в рамка от чернозелен клек е любимото ми място на Рила.
С благодарности за този постинг, който ме отпрати в това свято мято и сред тази красива планина.

Едно богатство свидно - истинска светиня,
душата преизпълва с благост и невинност!
А силата, която от там не спира да извира,
духовно ни обръща във хора от Всемира!
Благодаря ти, Wonder!
Винаги имаме нужда от светлина и сила!

И на мен ми е скъпо и свято това сакрално място

Хааа, знаех, че ще усетиш момента с лебедите! ;)))
Много се радвам, че се завърна в блог.бг, за да светиш.
Благодаря ти!

Върна ме в студентските години, когато имах щастието
да се докосна до съкровищата на библиотеката в това свято
българско кътче с неповторима атмосфера на духовност,
на силна положителна енергия и светлина...
Вълнуващата снимка на лебедовото езеро е великолепен финал.
Поздравления !

Благословено място!
И макар да знаем, че Бог е навсякъде, има светини и светци, чрез които го чувстваме още по-близо.

Една светиня, възникнала в трудни времена за българското царство, за да съхранява народното съзнание чрез християнската вяра и да пробужда духовността.
Сакрално място, докосващо, зареждащо с енергия и предизвикващо размисъл, за това, кои сме, защо сме? Достойни ли сме за оставеното ни от предците и това, което са носели в сърцата си - красотата, свободата и самоутвърждаването.
Моето място на силата...дано повече българи да изрекат тези думи!

Дано!
Както на Кръстова гора трябва да отидеш поне 3 пъти в живота си, така на Рилския манастир, мисля, че ще е хубаво всеки да отиде поне 30 пъти.
Благодаря!

Живяла съм там като студентка половин година. Работихме по реставрацията точно на Хрельовата кула. Времето съвпадна с връщането на монасите с игумен архимандрит (тогава) Йоан. Стана точно на 1 ноември'68, на Очов ден, както му казват местните. Денят на Отчето ни, св.Иван Рилски. То беше нещо грандиозно! Хора. коли, каруци - стълпотворение велико.
Старая се да ходя поне веднъж годишно и винаги, когато ми се отдаде. Смирение пред човешкто и природното величие, душевен полет, който трае дълго след това.
Рилската света обител!

Така е, прекрасна Лили, смирение и усещане за благодат изпитвам там.
Все се сещам за всевиждащото око на тавана на магерницата... :)))
Прегръщам!