2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Едно време се чудех защо така се превъзнасят по Алиса в страната на чудесата, Питър Пан или Андерсеновите приказки, да не говорим за кошмарните брътвежи на братя Грим и Едиповия комплекс на сър Бари. Не ги харесвах и едва си наложих да ги прочета за обща култура, а и за да уважа интуицията си, нашепваща, че подобни четива са достойни за Фройдистки анализ и Юнгианско архетипно диагностициране. Слава Богу, никога не съм ги чела на децата. Съветвам и всички настоящи и бъдещи майки, чието дете е в приказна възраст, да не го правят.
Луис Карол, освен педофил е бил и епилептик, както и братята Грим. Всичките им видения по време на епилептичните им припадъци са въплатени, бих казала терапевтично, в т.нар. „приказки”. Андерсен – роден в бедност в Дания, с баща – обущар и майка – перачка, доказан хипохондрик, страдащ от перманентни депресии множество фобии, вкл. и към секса, умира нещастен и девствен на порядъчните 70 години, като цял живот си втълпявал, че е кралски син. Приказките си събирал в приюта за стари хора. Бабите там му разказвали древни истории, които той описвал. И неговите приказки са психо-чистилище. Кошмарните приказките на братя Грим, събирани чрез пътешествията им из Германия, въплащаващи и епилептичните им видения, изобилстват с насилие и сексуален подтекст. Жестокостта им била сломена под натиска на обществото. В „Снежанка и седемте джуджета” имало доста насилие и подробно описание на дисекцията на Снежанка, която мащехата поискала от ловеца, като `и занесе половината органи, а не само сърцето. Финалът бил доста садистичен – Снежанка и принцът поканили злата мащеха на сватбата си, за да я убият чрез нагорещени метални обувки, с които я накарали да танцува докато умре в агония.
Пазете децата си от пенетрацията в душите им на извратените фантазии на гореизброените, а и други, автори. Автори, но на какво? Затова, хора, първо се запознайте с биографиите и личността на твореца, а после четете сътвореното, защото болният мозък ражда белестотворни „творби”, а подсъзнателните архетипи на сенките, разболяват и терапевтират цели нации и безмилостно ги разбляват. Думите променят генетичния код на човека – и собствените ви, и чуждите, затова е много важно какви думи допускате в себе си и от кого.
И за десерт нещо хубаво: Шарл Перо, който с 10 приказки успява да направи света по-добро място за живеене, завършвайки всяка своя приказка с поема. Най-после любим приказник! – него четете, майки, на децата си. Той е юрист, литератор и фолклорист, записвал устни предания и ги преработвал в достъпна за децата, вълшебна форма. Той става писател на 55 г. Издава френските народни приказки от името на сина си с посвещение на личност от кралския двор. Приказките му разчупват обществените предрасъдъци и разбиват клишето на класицизма, повлиявайки на културата в цяла Европа и въздействайки окриляващо на детското въображение. Книгата му е публикувана през 1697 г. и съдържа приказките „Спящата красавица” /вдъхновена от замъка Юсе, пред който Шарл Перо се озовал в и… ахнал от възторг/, „Пепеляшка”, „Котаракът в чизми”, „Малечко палечко”, „Червената шапчица” и др. Естетиката в тази книга винаги е на ниво – от красивото слово до 42-те гравюри на Густав Доре и красивите илюстрации на Бенвенути.
който съм чела тук, през посл..месец..
имам един открит въпрос, дела..
какво Добро стори ..вчера , например?
Благодаря за отговора
/юлия
То и за Дао-то на Мечо Пух може да се обмисли едно есе. ;)))
това е най добрият постинг
който съм чела тук, през посл..месец..
имам един открит въпрос, дела..
какво Добро стори ..вчера , например?
Благодаря за отговора
/юлия
Вчера си е за вчера. Може би днес, ще направя нещо за теб, като ти споделя тези мисли на Руми:
Хей...
Собственикът на очите, търсещи грешки...
Всяка грешка, която търсиш, я откриваш...
Да...
Виждаш прекалено много грешки в хората...
Но, знай...
Всяка грешка...е и част от теб...
Само да можеше да осъзнаеш играта на подозрителния си ум,
в чийто капан си...
Само да можеше да се откажеш от ума си...
Обърни се към сърцето си..!
Погледни вътре в себе си..!
Следата на всяка грешка в другите, ще откриеш в себе си...
Дори не следата...
Самата грешка..!
Питаш...
Защо си се родил...
За смисъла на живота...
Смисълът на живота ти, наистина е да търсиш...
Да търсиш, и да намираш грешки...
Но...
В себе си...
Смисълът е да ги поправиш...
Смисълът е да се усъвършенствуваш...
Това като разбереш,
всеки го гледай като огледало...
Грешките ти ще идват и ще те намират...
Мислите ти биха станали живи...
Чуй спора между сърцето и ума си...
Спри този хаос…
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Любимеца на целия Свят..
всички сме..Огледала ..
аз, ти, блога, Руми..и даже Изкусителя..
благодаря за подаръка!
13.02.2017 12:51
13.02.2017 13:26
Мисля, че всички приказки от времето на Романтизма в Западна Европа са били такива - записани от устата на най-нисшите слоеве, с афинитет към тъмните сили, страданието, злото, с изострен до болезненост, дори патологичен интерес към печалната съдба на героите, със спорен щастлив край и справедливост във финала ... с доста отпратки към тъмните страни на разума в крайна сметка.
Трудно ми е да спра да изброявам - и произведения, и характеристики - все нелицеприятни, плашещи за начина на отпечатване върху впечатлителната, лесно ранима детска душа...
Споделям написаното от тебе ...и пак казвам - трудно ми е да го направя – нещо в позитивната ми нагласа на възприемане, в школовката, в навика - знам ли...се съпротивлява. Но си права. Това са приказки за възрастни... Ех, нищо общо с жизнерадостните, светли мотиви от добрия стар български фолклор!:))))
Много интересен ракурс! Благодаря ти, Дела! Хубава седмица!
Четох подобен материал,но представете си,че тези автори са се отвърдили като класици в "детската литература".За Алиса,Питър Пан и Мечо Пух съм съгласна,че е терор спрямо сивото вещество един прочит дори,в името на общата култура. :)
Однажды слон сказал муху.
- Муха, я вас поебу!
- Нет, дядя Слон, Это я не могу понесу. Я умру...
- Вреж, курва, от мой ты не умреш!
И поебал муху.
Наконец родился слон летучий....
точно това не бях чела от Руми..
Любимеца на целия Свят..
всички сме..Огледала ..
аз, ти, блога, Руми..и даже Изкусителя..
благодаря за подаръка!
Абе, нямах това за цел. ;)))
Не я знаех тази информация.
За мен хората излъчващи думи са важни като личности, защото Думите променят ДНК-то ни. Особено собствените ни.
Однажды слон сказал муху.
- Муха, я вас поебу!
- Нет, дядя Слон, Это я не могу понесу. Я умру...
- Вреж, курва, от мой ты не умреш!
И поебал муху.
Наконец родился слон летучий....
Това и аз го казах - рестрикциите са под влияние на общественото мнение. Иначе като ти гледам мнението и финалния виц, представям си ти каква приказка би написал. ;)))
Българските народни приказки са истински вълшебства - в тях има добрина и скрито познание. Като започнеш от "Неродена мома", "Златка златното момиче" и стигнеш до "Болен здрав носи" и "Крали Марко."
Четох подобен материал,но представете си,че тези автори са се отвърдили като класици в "детската литература".За Алиса,Питър Пан и Мечо Пух съм съгласна,че е терор спрямо сивото вещество един прочит дори,в името на общата култура. :)
Напротив трябва да се четат - направих специален комплимент на събирача на френски народни приказки - Шарл Перо. От неговата книга е и "Котаракът в чизми", която лично на мен ми е любима.
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче - също е сладурска книга, но предпочитам приказките на Ерих Кестнер - "Двойната Лотхен", "Хвърчащата класна стая", "Антон и точица", ако ще става дума за малки момичета и момчета.
Е, становището не е "подобно", защото касае само братя Грим, но съм напълно съгласна автора, който и да е той.
Иначе биографиите на старите автори /все пак говорим за приказки на векове/ не са нито "ровене в бельото", нито напразно вторачване, защото почти 90 % от световната литература е мемоарна и в тази връзка задължителна за общата култура. Винаги съм обичала да "познавам", колкото и условно да е това, великите композитори, чиято музика попивам или свиря, класиците, чиито книги съм изяла с кориците etc, etс...
Мисля, че всички приказки от времето на Романтизма в Западна Европа са били такива - записани от устата на най-нисшите слоеве, с афинитет към тъмните сили, страданието, злото, с изострен до болезненост, дори патологичен интерес към печалната съдба на героите, със спорен щастлив край и справедливост във финала ... с доста отпратки към тъмните страни на разума в крайна сметка.
Споделям написаното от тебе ...и пак казвам - трудно ми е да го направя – нещо в позитивната ми нагласа на възприемане, в школовката, в навика - знам ли...се съпротивлява. Но си права. Това са приказки за възрастни... Ех, нищо общо с жизнерадостните, светли мотиви от добрия стар български фолклор!:))))
Много интересен ракурс! Благодаря ти, Дела! Хубава седмица!
От приказките на Андерсен харесвам "Цветята на малката Ида" и "Дивите лебеди", особено с илюстрациите на Марайа - тях ги чета на децата. ;)))
Истината е, че трябва родителите да са прочели това, което ще поднесат на чистите детски умове и да избират правилно.
Има един български автор, който миналата година ми изпрати "Алхимията като наука" и от тогава го изчетох целия. Казва се Спас Мавров и е написал книгата "Български вълшебни сакрални приказки". Почти всички български народни приказки са за доброчестината и носят сакрални познания.
13.02.2017 16:51
Поздравления за постинга?
И аз те обичам!
Цяло десетилетие вече!
Нали знаеш и кое твое бих си сложила като илюстрация в книгите? ;)))
Само мога да кажа, че приказките на Андерсен ми бяха любими като дете. Ето сега си спомням за Нощната шапка на стариа ерген, мисля, че беше от него. Имам и останала някаква зрителна представа, че шапката е черна, от дебела материя със засъхнали сълзи в нея. И ми става мъчно за този стар ерген, а пред погледа ми се явява и майка ми, която отдавна не е измежду нас. Има нещо много силно за мен в тези приказки. Минали са почти 70 години, когато майка ми ми е чела тази прпиказка, ето, че ще я помня. Тези приказки са навлезли в ценностната ми система, обикнал съм ги, останали са в мен до сега. Опитвам се някак да разделя живота на тези хора на две, като творци и като хора като нас. И да дам предимство на това, което е вечно, носило е Живот, останала е Душа. По този повод писах преди години за Шуберт, където всичките ми вътрешни борби съм ги провел успешно.
Поздравления за постинга?
Моите баби и дядовци ми разказваха и четяха само български народни приказки, за което съм им дълбоко благодарна. Останалите книги с приказки си избирах и четях сама. :)))
Но, да, вероятно вицовете на блогъра djani са по-подходящи за малките палавници. От тях те ще научат не само как да не приемат неоснователни откази, но и ще се запознаят с принципните предпоставки за появата на летящи слонове.
Добре е да научите подрастващите да четат един автор в пълнота, за да не изпадат и в положението на бедната Юлка, която прочела на един дъх всичко, което Руми написал за 38 години творчество, завършвайки с 6-томната му поема "Духовни стихове", а не щеш ли блогърката Уондър взела, че я поздравила с някаква творба на същия тоя Руми, която Юлка незнайно как била пропуснала.
И ето ви конфузна ситуация.
Много родители са забелязали, че детето им озверява, ако по-дълго е гредало ТВ или играло видео-игри.
Всеки има право на мнение и избор да чете или не, страховити приказки на децата си. Има възраст, в която избира родителя и възраст, в която избира детето.
Благодаря ви за различните, но многоцветни мнения!
От прочетеното виждам, че изборът да "отраснеш" с тези приказки е твой, т.е. чела си си ги ти, а не родителите ти. И днес има деца, които обичат ужасите и гледат настръхващи филми от съвсем малки. Не знам дали това поврежда психиката им или я калява. Но знам, че устойчивостта към злото се гради с порастването. Днес има игри далеч по-страшни и кървави от някогашните приказки и както каза Пит: "Родителят е длъжен да обезопаси детството. Колкото по-късно децата опознаят насилието - толкова по-добри хора стават."
Бармалей ;)))
Затова си станал такъв хищник! ;)))
Бармалей не беше ли друготояче на Доктор Дулитъл?
А лафа за "правенето на смисъл" ще си остане като уникат в блоговите архиви.
Злото от злокобните приказки е по-малко, поне в мирни времена. А днес е война. И медиите, и виртуалните игри и т.н., предлагат много, много, много по-опасни неща.
Много родители са забелязали, че детето им озверява, ако по-дълго е гредало ТВ или играло видео-игри.
Така е. За съжаление. Но като се замислиш... днес колко родители четат книжки на децата си в предучилищна възраст? Децата се агресират от облъчването с негации.
Може би игрите навън ще се върнат в ерата на Илай.
Но мисля, че децата гледат по друг начин на приказките. Техните морални нужди са по-простички: за тях е важно, че добрата принцеса е победила, а дали злата мащеха е била изтезавана до смърт с нагорещени обувки или леко са я шляпнали по дупето, за да не прави повече така - за децата това не е толкова важно. Може би, защото не са запознати все още с истинския смисъл на понятия като болка, ужас, смърт...
Но, да, вероятно вицовете на блогъра djani са по-подходящи за малките палавници. От тях те ще научат не само как да не приемат неоснователни откази, но и ще се запознаят с принципните предпоставки за появата на летящи слонове.
Добре е да научите подрастващите да четат един автор в пълнота, за да не изпадат и в положението на бедната Юлка, която прочела на един дъх всичко, което Руми написал за 38 години творчество, завършвайки с 6-томната му поема "Духовни стихове", а не щеш ли блогърката Уондър взела, че я поздравила с някаква творба на същия тоя Руми, която Юлка незнайно как била пропуснала.
И ето ви конфузна ситуация.
Чудесна първа част на коментара ти, уместна - втора и съвсем твоешка си - трета с онова ти хубаво чувство за хумор, което блога загуби с омълчаването ти.
Благодаря за включването! :)))
Напълно съм съгласна, че всеки автор трябва да се изчита в пълнота - целия Ремарк, целия Лъдлъм, целия Хейли, целия Маркес, целия Юго, Балзак, Шелдън, Уилбър, Толстой, Моъм, Дюма, Талев, целия Оруел, Уайлд, Клавел, Еко, Казандзакис, Фицджералд, Лондон, Твен, Шекспир и мн.мн.др.
Е, тя уж е смешна приказка. ;)))
Ти да видиш оригинала на "Рапунцел", която забременяла по детски и питала защо отесняват дрехите `и. Добре, че 50 % от страховитостите на братя Грим са окастрени по-късно. ;)))
Днес кой изобщо чете приказките? Както е казал Умберто Еко:
"Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението."
Не искам да споря кои детски писатели пишели "кошмарни", страховити приказки вследствие на психични заболявания. Въпреки че не са шарлперовци, странно е, меко казано, да не се препоръчват за четене. Те са са световно известни имена и приказките им са преведени на много езици...
Да предположим, че на всеки автор сме изчели всичките произведения И какво от това? Възможно е, само ако книгите се четат бързо, без осмисляне. Е, това е достойно само за рекордите на Гинес, но без никаква полза...
След това обаче има преработени и на братя Грим, и на Андерсен приказките на български, без жестокости и ужасии, и те са прекрасни. Облагородени са и поучителни, много интересни. Прости в издателствата са си направили труда да станат привлекателни за децата. Имам ги и като бях учителка, съм ги чела много пъти с голям успех. И за Шарл Перо си права, него не го коментирам, също го имам и е великолепен автор.
След това обаче има преработени и на братя Грим, и на Андерсен приказките на български, без жестокости и ужасии, и те са прекрасни. Облагородени са и поучителни, много интересни. Прости в издателствата са си направили труда да станат привлекателни за децата. Имам ги и като бях учителка, съм ги чела много пъти с голям успех. И за Шарл Перо си права, него не го коментирам, също го имам и е великолепен автор.
Истината е, че човек възприема 80 % от света, хорските отношения и нещата в първите 5 години от живота си. В тях е заложен и родителския код като ключ към потенциала на личността, която се ражда като отделно духовно същество. Избори направени априори. Затова е важно какво родителят като духовен учител и пазител на новородената душа, ще вложи като информация в психичния свят. Подсъзнанието е като попивателна. Дори и "почистени" приказките на братя Грим са нискочестотни и агресивни. Да не говорим за финала на най-известната Андерсенова приказка "Малката русалка". Сенките засенчват.
Хубаво е да се четат утвърждаващи доброто приказки, басни и истории с поука - високочестотни, възпитаващи благородна ценностна система и формиращи пълноценна личност, непритежаваща страхове.
Ами те приказките са за приказване и слушане. Ако децато ги четат, въздействието върху тяхната психика не само че е по-слабо емоционално - то често обърква техните представи в съзнанието и мислите за добротворност и злосторност, за красиво и грозно, за смешно и тъжно, за обич и омраза. Така е, защото съзнанието на малките деца най-лесно се поддава на манипулации.Какво друго е приказката, ако не елегантна манипулация?...
Не искам да споря кои детски писатели пишели "кошмарни", страховити приказки вследствие на психични заболявания. Въпреки че не са шарлперовци, странно е, меко казано, да не се препоръчват за четене. Те са са световно известни имена и приказките им са преведени на много езици...
Да предположим, че на всеки автор сме изчели всичките произведения И какво от това? Възможно е, само ако книгите се четат бързо, без осмисляне. Е, това е достойно само за рекордите на Гинес, но без никаква полза...
И твоите коментари са все провокиращи, Томич. ;)))
Съдържащи дуалното мнение. Обследващо поне 3 точки зрение.
Тук става въпрос Избора - този на родителят, да посади в душата на децата си умни приказки с щастлив край, в които доброто побеждава злото, колкото и наивистично да звучи към днес в ерата на електронните игри пълни с насилие и чудовища. Иде реч и за това, че е важна личността на автора, стоящ зад думите. Както и за това, че думите променят човешкото ДНК.
Майките влияят на децата си още по време на бременността. Отговорността им е грандиозна по отношение на това, което влиза в чистия ум на детето.
А това с "известността" на авторите, не е предпоставка за правилен избор. Гореизброените автори са събирали народни приказки, вкл. и Шарл Перо.
Относно третия абзац на коментара ти и възможността да сме изчели всеки автор...
Надали е възможно, а е и ненужно. Всеки трябва да прочете нужните за него книги. Когато един автор е ценен за теб, изчиташ го целия. Знаем и колко автори имат по 1 бестселър.
Добрите родители знаят, че личността е плод на своите гени, среда и възпитание.
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница