Вярвайки, че всеки трябва да види и да се гордее с Деветте чудеса на България - човешки и природни феноменални съ/творения с изключителна историческа стойност, споделям преживяното в две от тях с радост. А Чудесата са: Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката гробница, Ивановските скални манастири, Старият Несебър, Националният парк Пирин, Резерватът Сребърна, Тракийската гробница край Свещари и Рилският манастир.

Свещарската гробница е на Дромихет, цар на гетите, живял 300 г. преди Хр., победил Лизимах – един от великите генерали на Ал. Македонски. Владетелят я поръчал приживе, но починал на 30 г. по време на строежа. Във вечното му ложе са погребани съпругата му – 25 г. и 6 коня, 5 от които в предната камера и един пред самата гробница отвън. Гетите били войни на коне и дори в орфическия ритуал по обожествяването на владетеля, той е на кон. Върху рисунката на стената Великата богиня поднася венеца на безсмъртието на тракийския владетел - конник. Следва превръщането на царя в бог.

Свещарската гробница е куполна с колони в коринтски и дорийски стил, а единствената централна колона символизира Дървото на живота. 10-те кариатиди са символ, че в гробницата лежи велика личност и представляват образа на Великата богиня-майка на живота и смъртта.  Облечени са в уникални одежди без ръкави с поли приличащи на чашката на лале. Изразяват 10-степенния цикъл в орфическата космогония. На входа на гробницата има глави на бик, които символизират мъжкото начало, украсени с розети и венец.

През 1985 г., в Париж, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на международната организация ЮНЕСКО. Днес тя е част от тракийския комплекс "Сборяново", разположен на повече от 100 дка. Разкопките и откритията продължават. Запазени са 26 могили с различна големина - огледално отражение на най-ярките съзвездия от Млечния път - пътя на душата към безсмъртието при древните. В близост лежи крепостната стена на столицата на гетите град Хелис, която е била широка 4 м и висока 10 м, наблюдателната кула и пр.

 

Другото чудо, в едно с Бесарбовските и още няколко скални манастири, е Ивановската скална църква, разположена в естествена скална галерия високо над земята /38 м/, с изрисувани стени и таван през средата на 14 век. Разположена е в природен парк "Русенски Лом" и гледките от там са прекрасни. Уникалният скален таван, напукан от голямо земетресение, съдържа сцени от Библията с човешки образи - топли, одухотворени и красиви.



Сцената с Тайната вечеря е нарисувана 130 години преди тази на Леонардо да Винчи.
Първите отшелници се настанили през 12 век. През времето в красивия каньон на река Русенски Лом имало над 40 скални църкви и 300 скални килии. Главната църква е "Св. Богородица". Храмовете са били подпомагани от българските царе до 16 век, вкл. Иван Асен II, Иван Александър и др. Тук се е замонашил и цар Георги Тертер. По онова време официален бил исихазмът. В някои от монашеските килии има изписани по скалите лични изповеди, молитви и послания.



"Тайната вечеря" на българските зографи. В една от скалните църкви, наречена "Господев дол" през отвора навън се виждал благославящия образ на Христос. Днес голяма част от църквите и монашеските килии са разрушени от земетресения, ерозия и естествените природни въздействия - дъжд, слънце... Уникалната за цяла Европа свещена местност и до днес е обект на поклонение.
През 1979 г. Ивановските скални манастири, са включени в списъка за културно и световно наследство на Юнеско.



И още едно 3-то вълшебно място, свещено от 3000 г. - Демир баба теке, почитано от алиани, от християни и от мюсюлмани. Демир баба - Железният баща е бил свят човек, лечител и мистик, чиито поклонници алианите изповядват равнопоставеност между мъжете и жените, не се забулват и произхождат от Али - зет на Мохамед. До мястото се слиза по Пътеката на изпитанието през гора, по чиито дървета са навързани хиляди ленти от дрехите на вярващите, че ще се изцелят и получат благодатта на светеца. Някога там е имало български манастир, а в оцелялата каменна ограда и до днес има каменни блокове с изображения, съдържащи много и различни символи, дори езически и прабългарски тангриански. Мястото е енергийно-излъчващо, в местноста Камен рид под високото плато и в долината на река Крапинец.



Съществуващото днес тюрбе е построено върху тракийско светилище, а местността попада в комплекса "Сборяново". Според легендата за живелия тук през 16 век Демир баба, в година на голяма суша и след молба на местното население, светецът бръкнал с 5-те си пръста в скалата и от там бликнал свещен извор, чиято вода се смята и до днес за лековита. 



И накрая красивият Дунав - чуден за съзерцаване. И комплекс "Левента", който препоръчвам като оазис на красивото спокойствие и кулинарния кеф. "Левента" предоставя панорамна гледка към Русе, 7 зали със стенописи, добро обслужване, винарна с прекрасно розе,  изтънчени кулинарни шедьоври и историческа принадлежност. 

Чудесен материал - с просветителска стойност, си публикувала. По-голямата част от тези невероятни български места съм посещавал лично и по тази причина с чиста съвест вземам отношение по темата. Наистина ние българите има с какво да се гордеем, но най-често стигаме до тези състояния на гордост, след като външни за страната ни фактори обърнат внимание на ценностите, с които изобилства страната ни. Бих добавил към разказаното и показаното от теб и Алинския манастир /сега параклис/:

http://www.bulgariamonasteries/alinski_manastir.html

Той се намира в Плана планина на няколко км от село Алино. Зографисван е от ученици на Свети Пимен Зографски около 1640г. Тези Атонски майстори зографисват редица манастири в околностите на София, известни като Малката Света Гора. Стенописите в Алинския манастир са феноменални и съперничат с /ако не превъзхождат/ най-добрите творби в живописта от Ренесанса. За съжаление няма кой да дари средства и скоро това национално и световно богатство скоро ще бъде загубено безвъзвратно. Затова приканвам онези, които могат да заделят време да отидат и да филмират /или заснемат/ всичко това.

Бил съм по тези места и пак ще отида. Благодарско за напомнянето!

Хубаво е да се потапяме в историята си и да бъдем пълноценни българи, познаващи миналото, за да съзнаваме колко прекрасно ще е бъдещето ни.

И аз благодаря! Не съм ходила в Алинския манастир. Ще го посетя напролет.
Захласнах се обаче по моста на Колю Фичето в гр. Бяла. И макар да е наполовина заличен, пак е изумително красив.

Прочетох с интерес и внимателно разгледах снимките на тези девет природни и човешки феноменални творения, както ги наричаш.
Не съм ги посетила лично, но добих представа и ще ги помня...
Добре, че има хора като теб – да откриват стойностната красота и със сърце да я показват.
Бъди здрава и вдъхновена!

Тук са само две от 9-те чудеса на България - Свещарската гробница и Ивановските скални манастири.
Останалите са изброени в началото на постинга.
Много ни е красива страната!

на чудесен български език. Брависимо!
Чудесата в България са много повече, страната ни е прекрасна. Да разкривам нейните непознати красоти е моята цел в блога.
Имам лека критика към постинга - на последната снимка не подхожда да бъде финален акорд на темата на Чудесата, която си развила в прекрасния си постинг.

Критиката не се приема! ;)))
Комплекс "ЛЕВЕНТА" е историческа забележителност и една от емблемите на Русе, съчетаваща уникалната крепост над града с изтънчена ресторантска част в днешни дни. Самата сграда е вкопана и разположена в изграденият през 20-те години на XIX век форт "Левент Табия" – най-голямото и силно звено на Русенската Османска крепост. Съоръжението е проектирано от пруският офицер фон Молтке. След Освобождението, фортът е запазен и е използван за погреби на Дунавската военна флотилия. През Втората световна война в него има зенитна батарея.
"Винарската изба Русе" също е забележителна с елитните си вина, произвеждани в съчетание на древна българска традиция с модерна технология. Ресторантът е уникат възкресен преди 10-на години и носи дух и атмосфера на българщина, естетика и кулинарно пиршество.

Била съм по тези места. Благодаря, че оживихте спомените ми с този прекрасен разказ за красотите български.

Хубаво е да съпреживяваме и споделяме. И аз благодаря! :)))

Добра вечер, wonder - добра екскурзия си направила и предполагам, че организирана а това което си видяла край Свещари е само „върха на айсберга“.
Там до местата които си посетила има такива места и обекти които биха били достойни за книгите на Фон Динекен. Някога си мислех, че знам всички легенди за това място но по-късно разбрах, че нищо не знам. Там има неща за които науката няма как да говори или при нас не е възприето да се приказва ако няма някакво научно обяснение, пък и не само това.

Политическите мераци на ДПС окупираха това място и погребаха под плочника във вътрешния двор на т.н. тюрбе не само наша но и световна история, сега гледам, че и кафе машина са сложили, като че ли не може да е на 15-20 метра встрани зад оградата.
В комплекс Левента сама си се убедила, че където партиите нямат достъп нещата са по-балансирани.

Извини ме за отклонението всъщност аз се радвам, че това кътче от България плахо навлиза в туристическите маршрути сега и остава да се промени и мисленето на тези които предлагат тези услуги.

https://www/watch?v=30A5EhKbIgc Свещари

https://www/watch?v=wdHiCoLYOPo Демир баба теке

https://www/watch?v=TGxCmEBtuE0 Иваноските скални манастири

https://www/embed/LbsW2lx8-oE?rel=0&hd=1&iframe=true

Дунав, река-пътешественик през 10 държави, прилежащите `и български градове и резервата "Сребърна", приютяващ птиците от Виа Понтика - още едно от чудесата на България.

е България!Аз също съм посещавала тези прекрасни места!Атмосферата там е уникална и човек се чувства някак одухотворен!Оставаш безмълвен пред това величие на природата! Благодаря!Хубави дни!

Добра да е!
С група приятели отдавна скитаме из България и сами си организираме маршрутите.
Долината на Демир баба теке наистнина е странно място. Усеща се присъствие и витае нещо мистично.
Нямам представа какво имаш предвид, че са "погребали под плочника на вътрешния двор на тюрбето". Ако искаш сподели, ще ми е интересно.
И мен ме подразни кафе-машината... разваля цялата атмосфера и нямаше как да я изрежа от снимките.
Някои местни хора смятат, че Демир баба е старобългарин.

Все важни светилища. Сакрални места. Вълнуваща древност.
Хубави дни и на теб!

... Материалите ми са на стари носители и засега това ми е проблем върху който работя иначе много ми се иска да го популяризирам това място поне в блог.бг.

Колкото до това което писах по-горе за този плочник във вътрешния двор няколко години преди да го направят това „саниране“ там усилено се работеше по пластове преди времето на Демир Баба. Тази работа по никакъв начин не пречеше на посещенията и ритуалите които се извършваха но ДПС тогава бе във властта и се наложи, дори и подписките направени от учени и общественици не можаха да спрат това вандалство.

Знае се, че там е имало тракийско светилище от 4-ти век, после християнски манастир - дървен, който изгорял и оброчище, а през 6-4 век пр.н.е. е имало хтонично светилище на подземните божества, и тези на водата и земята, съществувало до началото новата ера.
Има легенда, че Демир баба с две крачки се озовавал от извора на билото на Камен рид, което показва, че е владеел левитацията.
През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност. Ето и един цитат от книгата на Борис Илиев: "За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име".

... За това място Уондър има много митове и легенди, дори едно поверие гласи „Ако се спънеш в камък повдигни го и ще намериш злато.“ а аз перифразирах в митове.
Тези легенди са събирани от един човек роден в Свещари казва се Борис Илиев вече покойник. И Вечна му памет на този човек за това което е направил за този край, събираше ги тези легенди и митове, търсеше в тях историята и дано наследниците му да съберат това наследство и най-важното да го опазят от посегателства и манипулации. Преди 2-3 години вече след неговата кончина попаднах на един материал където историк и археолог вече беше присвоил идеята му, че могилите в източния некропол са разположени като огледален образ на съзвездия.
Беше издал едно тъй да се каже „малко книжле“ с легенди и митове за Демир Баба в някои от той просто вярваше защото смяташе, че времето не беше успяло да ги превърне в красиви приказки.
Борис Илиев е инициатор на „Похода по стъпките на Таньо войвода“ в последните години от живота си в това начинание му помагаше и зет му /Човека работеше В БНТ/
... Продължение

... За мое голямо съжаление тази книга с „Митове и легенди за Демир Баба“ която си държах на село явно е поела към някой роднински дом заедно с „История на с.Свещари“.
Когато се регистрирах в блог.бг имах намерението да препиша няколко от тях и да ги представя на вниманието ви но по него време рептилите и кемтрейлса ме отказаха а по-късно се оказа че и книгата ми я няма. Сега съм в преговори с един мой съселянин да предостави неговата ... ама то е сложна работа.

В линка който съм поставил в заглавието има повече информация за този човек и забравения дори от Бога край.

Много бързам в момента и се извинявам за евентуалните грешки ако прецениш може нещо и да него пускаш.

пп Щом обичате пътешествията не пропускайте „Русенското Поломие“ и не пропускайте пещерата „Орлова чука“ край Две могили.

Постингът ти е както образователен, така и трудно описуема емоция от безценното ни богатство, Дела!
Била съм много пъти на тези места и всеки път е като първи.
Благодаря ти!:))

Прочетох... Този поход е доста сериозна история - от 30 години се прави, за 4-5 дни и с по 10 000 човека.
Изчетох и за Борис Илиев.
Министрите на културата трябва да се известяват и да работят за популяризирането на исторически-важните ни личности.

В сайта, който си пратил има качена книга на Борис Илиев - "При извора на народното творчество" от 2009 г. Пише за Демир баба.
Споменат и в книгата за "Дунавска България и Балкана" през 1879 г. на Феликс Каниц. А се споменава и един друг мит - за идентичността с хан Омуртаг. Както и за помощта, която оказва, повикан от цар Иван Шишман.
Не обичам да чета он лайн, но тази книжка ще я прочета.
Благодаря!

И аз бих ходила отново и отново. Невероятни места са. Благодаря!
Както казвам в едно краткостишие:

Дори един човек да прочете
това, което с думи съм орисала,
си заслужават всички будни часове
и цялата вселена от измислици.

В книгата на Борис Илиев пише, че Демир баба е бил много мощен и силен юнак - ломял скали, гори, чудовища с един удар на желязната си брадва и сабята костура-касатура. Имал кон Аладжата /Шарения/. Бидейки герой като Крали Марко, дори се е срещал в битка с него. С размах разгромил османските пехливани, което ядосало султана и той го оковал с вериги и заточил в затвор 300 години. Когато страната ни имала нужда от помощ, Демир баба се освободил. Помагал дори на цар Богдан /Молдова/, както и на руския цар Николай.
А накрая дал урок по етика когато поканил да му гостуват едновременно руския цар Николай и султан Махмуд в текето Сборяново.
От безсмъртните ще да е бил.

Такива постинги ни правят българи патриоти- благодаря!
Успешен ден!

Бяхме на тракийската могила преди много години, в това време на текето турците празнуваха курбан байрам. Казвам на жена ми, гледай сега какво ще стане щом пристигнахме. И то стана. От всичките хора, мен избраха турците да ме канят при тях. Специално и много мило отношение имат турците към мен. По Източни Родопи се скарват при кого да отседна вечерта, дават ми разни неща за ядене, които ако не приема се обиждат, предупреждават ме за местата с мечки. Едни турци от Ардино ова лято ремонтират къща близо до вилата ни, стана въпрос за региона на Ардино, възлюбен от мен. И тези турци за да ми окажат внимание след като бяха отсекли няколко дървета ги нарязали за горене и на гръб ги бяха изкачили в вора ни, между кубик и кубик и половина, които тежат поне тон. за да ме зарадват, както те казаха. Ти си харен човек, затова ти донесохме дървата, казаха те, веднага те разбрахме. А като видяха, че в двора ми има паметник на ходжа, който спасих по време на "Възродителния" процес от смилане за чакъл, помолиха да влизат в двора да ходят до паметника. Ако имаме лоши мисли, казаха те, краката ни да се строшат. Има някаква възка между мен и турците, които виждайки ме от километри в планината идват при мен и ми оказват внимание. На мен те също са ми симпатични заради трудолюбието им и култа им към камъка, дървото и водата, който имам и аз. Неприятностите с турците ни причиняват идиотите, няма да визирам имена.
Критиката ми към прекрасния ти постинг - в изкуството винаги има още! - се състоеше САМО в това, че според мен не подхожда за финал на сниммкте на свети места да бъде поместена снимка от...ресторант.

Разбрах, че всъщност мястото е много свързано с хан Омуртаг.

Мислех, че опасни мечки-стръвници има само в Рила.
И мястото за хранене е свято. В друг смисъл. ;)))
/отговарям според акцентите/
Относно благодарността на хората - няма по-добър човек от благодарния.
В планините и по островите хората се грижат един за друг, а и за непознати.

Дано е така!
Да си българин е чест и жалко, че има хора нихилистични апокалиптици, които не само, че не го разбират, заради историческата си босота, а и раздухват упадъчни универсалии за всичко българско.
Надявам се Алеко Константинов да и изхвръкнал с неговия си "Бай Ганьо" вече от учебниците по литература.

Благодарен съм ти за това познание!
Хубав, творчески ден, wonder!

Благодаря!

Благодаря !
Панацея

... Ако тази твоя реплика за Омуртаг се отнася за нашият разговор значи грешиш.
Години наред могилата до водната кула се именуваше „Омуртаговата“ което беше крайно погрешно и самите разкопки доказаха тази несъстоятелност и до ден днешен го доказват.
Омуртаг може и да е построил такава могила, нещо в което аз вярвам но тя не е в Свещари и най-вероятно отдавна да е разорана за мое голямо съжаление.

Но май нищо не съм качила, защото не ми остана време от други пътешествия.
В Свещари не дават да се снима, но имам една-две папарашки снимки.
Но Ивановските скални манастири, заради които направих този воаяж, ги наснимах много подробно.
Освен това бяхме в Тутракан, резервата Сребърна, Русе, Силистра и Разград - там комплексът Абритус е чудесно представен. Също и Археологическият музей в Силистра - прекрасна експозиция и много златни съкровища, чак се изненадах. Също и пещерата Орлова чука и разбира се Демир баба тепе.
Беше доста наситена програма и съм много доволна от екскурзията.

Но понеже тук качването на снимки е изключително досадна работа, вече изобщо не ми презентират разни екскурзии.
През юли бях за две седмици в Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. Видяхме страшно много места и си мислех да пиша поредица постове. Започнах със Страдфорд на Ейвън и дотук, даже ме домързя да пусна обещания пост за родната къща на барда.
Пък и честно казано обстановката в блога изобщо не ме стимулира да показвам такива неща на фона на това опростачаване и изтъпяване.

Има страшно много красиви места в България, както и по света, но вече съм на мнение - нека всеки сам да си ги открива. Нямам време за просветителска дейност, въпреки че я адмирирам и поздравявам хората за ентусиазма им. Ако ми остане време - пак ще се включа. :)
Поздрави!

Има невероятни места из цяла България!

Репликата беше по повод легендата, че там е погребан Хан Омуртаг, за което свидетелстват и тангрианските символи по страничния каменен зид. Друга легенда е, че Демир баба, всъщност е старобългарин и безсмъртен и е самият хан Омуртаг.
Истината е някъде там. Рода Дуло са мистици и... всичко е възможно.

На нас не ни стигна времето да видим "Орлова чука", Арбитус и Сребърна. Следващия път. Хайде разходи ни до там. Ще прочета с интерес.
За Шотландия - също. Имам една позната, омъжена за шотландец и той на сватбеното пътешествие първо я беше завел в стар Шотландски замък с духове. :)))

че ние станахме като духове... :) Но всъщност най-много ми хареса замъкът в Кардиф, който е уелски. А като цяло май най-много ме впечатли Ирландия, там бих повторила, пък има и директни полети до Дъблин.
Сега заминавам пак за Лондон за изложбата на Караваджо и на концерт в Роял Албърт Хол. Може би за тях бил следвало да напиша като се върна с пресни впечатления, но този блог, раздиран от посредственост и злоба, естествено ще го приеме за перчене. Спомням си как превъртя Пискова като пуснах пост за Галата на Верди в Арена ди Верона... :)))
Но пък за Тутракан и Сребърна, Абритус и Силистра, може да не се разскачат чак толкова. :)
Може и да си припомня някой шотлански замък, щом има интерес.
Поздрави! :)