Помниш ли Джени*- жена по природа,
мърдаща устни когато размисля?
Бях ти икона на женственост плодна.
Ти беше всичко, което поисках. 

Първата нощ, през която навлюби
своето его в сърцето ми чисто,
аз се почувствах напълно изгубена,
в твоите ласки до дъно разлистена.

Още съм Джени – жена по природа.
Още желаеш и тръпнеш огнищно.
Твоята мъжка, мръснишка порода
влюби се в моята кипнала пищност.

Да, но Петрарка не можеш да бъдеш,
своята Лаура взел под сърцето.
Искам Любов, не по мярка отсъдена,
а любов всепревзела съня на морето.

* Юс приме ноктис - правото на първата нощ
**Джени героиня на Ърскин Колдуел
***Сакралното, платонично-идеалното влюбване на Петрарка и Лаура,
за която той в идиличен самотен, молитвен екстаз пишел стихове, дори след смъртта `и

Браво- много разнежващо и вълнуващо,много истинско!

Изразяването на чувствата ти винаги е разтърсвало душата. Докосването е свидетелство, че думите извират от сърцето. Поклон, лейди!

Помислих си, че е героиня на Бърнс....:) Поздравиииии!

накокори мъжественоста ми плодна,
с това навлюби!
;)
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Преживяно е... затова. ;)))

Последна буря, въглен жарък,
мигът в душата провидян.
И обич, като смисъл ярък,
на зов, от нежност разтуптян.

Девет часа вечерта -
в залива бродят сирени.
Островът диша едва.
Сребърно тупкат ми вените.
Моето птиче перо
пак засиява в косите.
Мило прохладно дърво,
сянката си разплита.

В случая не е. ;)))
По-често съм Нели на Едгар По, по преценка на баща ми:

"Звездите среднощни
не са по-разкошни
от нейните чудни очи!
И пурпурът златен
на ден благодатен
залезва - изчезва - мълчи
пред златните къдри
на моята Нели,
изплела вълни от лъчи.
..."

Прекрасни, вечен Мопасан, в дворци и кораби призван,
комик трагичен до предел, отхвърлящ всяка малка цел,
кажи ми в своя миг-живот, надскочил всеки земен скот
успя ли да прозреш духа и да разлюбиш в любовта?

Зацапваш... най-вече своята душа. ;)))
http://www.gnezdoto/vdyhnovenie/971-20-zlatni-jiteiski-pravila-koito-vinagi-rabotiat

Когато навлюбването достигне онзи пик на перманентна револвираща хармония, сме осмислени рожби на Любовта.

Пак омайна луна къпе златни весла
сред звездите – море от копнежи.
Пак сме двама в нощта, пак целунат с душа,
с твойта песен все в мене нареждаш
онзи вятърен танц от кръвта разлюлян,
неспоходен от земна стихия.
И от нежност горещ, пламък в нас разпилян
пак потапя ме в твойта магия.

Много силно, вълнуващо, разтърсващо. Брависимо!
Да ме ръзвълнува така силно стихото в момент, когато се връщам от посещение по античните тракийки Свети места показва, че красив миг от живота ни чрез /великото нещо,/ Поезията, е направен безсмъртен...
Брависимо, Дела!

И аз бях из тракийски светилища - последното е по-известно като Римска крепост - Цари Мали Град. Проучванията там продължават, а енергията е фантастична, особено под малката арка, в която е големия камък - звездна карта.

Богата и красива поезия, нежна и силна...
Аплодисменти и от мен !

Реверанси.
Прегръдки.
И благодарности! :)))

Истинското мъжко влюбване е като автоматично избликнал хормонален извор пред женската пищност. Ако едното го няма, остава само нощният молитвен екстаз ...;))

Има всичко... :)))

Отвъд очите на дуалността,
там в горската ми същност – самодивната,
пчела съм, медна пита в радостта,
възторг, екстаз и Божието сливане.

Юс приме ноктис–или кои имат законното право на първата брачна нощ и какво последва за човешката цивилизация от консумацията и!
http://bezistena.blog/history/2016/06/09/.1456676

Благодаря!